Изключително. Зад безкрайно мрачната и неприветлива корица се крият едни от най-добрите файлетони, които съм чел в живота си. Хем смешни, хем тъжни, проницателни, мощни, разчувстващи, разтърсващи… истински. В “Посока Запад” Петър Софрониев успява да смеси смях и сълзи по начин, който не съм и подозирал, че е възможен, честно.
Героите на Софрониев са впримчени в животите си и излаз от него нямат – дори да отъркват краката си о пероните, те не ще се качат на никой влак. Или ако го направят, то ще е само в бракувани вагони по глухите коловози. Посоката може и да е на Запад, но всъщност е наникъде – втурнали се към промяната, героите изведнъж виждат устрема си секнат. Техният влак просто няма да дойде, колкото и да свети в зелено семафорът. Счупен е. Като животите им.
Няма да описвам различните характери, които виреят между тези страници, твърде много са, твърде пъстри, твърде пълнокръвни и ще ми се разсърдят на бедно маркиране само. Искрено си признавам, че съм щастлив да чета пореден български автор, който умее да си служи толкова изящно с езика, и все пак не се страхува да пусне по нещо по-соленичко, за вкус. Четох с месеци тази книга, тя просто не е от типа за прочитане наведнъж. История по история, понякога забравях до коя съм стигнал, зачитах се напосоки и пак преживявах тръпката. Удоволствие, истинско и неподправено, без грам комерсиализъм и просташки хумор.
Сега виждам, че книгата – издадена 2004 г. – все още има тираж… и хем се радвам, хем ми е тъжно. Не вярвам да е допечатана, просто не е от тези книги. Има я – това е хубаво. Аз ви я препоръчвам, струва смехотворните 5.60 лв., най-хубавото е книгата да намери повече читатели, защото си ЗАСЛУЖАВА.
Между другото, препоръчвам ви и да напишете името на автора в Google, ако не знаете кой е. Моите уважения към него, свързан е с ред емблематични неща, които спомням си с радост.
Виждате, че в текста няма нито една препратка към друго заглавие, рядко правя това и е нарочно – тази книга заслужава това.
От същия автор
От същия жанр
