В средата на април един трилър със самолетни катастрофи ме изненада адски приятно – “Тримата” на Сара Луц имаше всички съставки, за да ме кара да отгръщам ненаситно страница след страница. Корицата на “Преди катастрофата” пък бе това, което привлече първоначално вниманието ми, умело бягство от буквализма, който инак обичам. И сред една възскучна седмица, доминирана от решаване на листовки (които взех, благодаря :Р), нещо леко беше добре дошло.

26245850  Романът започва от събитието – падането на частен самолет, превозващ богаташи с децата им, бодигард и един случен пътник – художник, рестартиращ живота си след алкохолната пропаст. Художникът оцелява по чудо, свестява се във водата, открива едно от децата, мята го на гръб… и успява да преплува с ранена ръка огромно разстояние в тъмната студена вода до брега. Герой? Да, на пръв поглед.

   Единият от пътуващите на борда е създател на могъща телевизия, която е обърнала гръб на безпристрастното предаване на новините. Той е създал чудовище – забелязал е таланта в един водещ средна ръка и го е направил световна звезда, която казва на милиони какво и как да мислят. И точно този тип, изправен ден преди катастрофата пред разжалване заради незаконно подслушване на телефони, се заема да дирижира буря от предположения, конспиративни теории и откровени инсинуации. Всичко, което публиката толкова обича. Телевизията-инквизитор има нужда да разпъва на кръст – и ако мъртвите са почти недосегаеми, макар за единия да излизат тон мръсни факти, то оцелелият случаен пътник е повече от удобна мишена за омаскаряване.

 29996147 В другата линия на “Преди катастрофата” Хоули проследява поред животите на всеки от качилите се на борда за злополучния полет. Нахвърля подозрения, подсказва, че  причините за катастрофата могат да се коренят нейде там, в техните житейски избори, а не в банална техническа повреда или пилотска грешка. Подозренията се лашкат в една или друга посока, докато телевизионният гуру безмилостно се опитва да унищожи един мъж, който просто иска да бъде оставен на мира.

   Краят. Ей това не биваше да прави Хоули, но не мога и думичка да ви кажа какво е. Но ме разочарова, не заслужавах това след триста и кусур страници нахвърляне на подозрения, на градене на теории, на намесване на сериозни играчи и сенчести сили. За пореден път се убеждавам, че на пет трилъра един ще ми хареса наистина, просто не са моята бира, но ще упорствам.

Сподели:

Facebook Twitter Email