Трудно е да пиша за тази книга, невъзможно е да й дам реална оценка – Борис Минков е от друга вселена по отношение на умението си да пише критика, да смесва изкуства, да вижда света през призмата на натрупаното от човешката цивилизация. “Презапис или Другият куфар в Берлин” е особена сплав от истории, развиващи се в протежение на броени месеци в Берлин, като на едно ниво авторът описва своите преживелици, а на друго – на група млади германци и битието им. Действието тече бавно и разпокъсано, с постоянни връзки между изкуствата, особено класически кино-творби. За съжаление тази част ми бе непонятна, не съм гледал тези филми (и едва ли ще), но се удивих как култура и история се наместват сред анализа на филмите и пространно описание на сцени от тях, от разчепкването на отделни кадри и детайли, които инак биха останали незабелязани и неразбрани.

 6122995_1_l  В книгата има и разкази, които ми бяха достъпни и силно ми се понравиха – примерно приключенията на автора покрай избора му на колело, най-добрият начин за придвижване по улиците, или контакта му с немската полиция, когато случйно се оказва с нож около паметника на Холокоста. Тук Борис Минков показва и сблъсъка на различните вселени – тази, от която идва, и тази, в която се е приземил. Изобщо по тази линия – на българина, противоположност на Бай Ганьо, на българина, който познава, цени и уважава всичко, което вижда около себе си, който е тръгнал на лов за култура, не за преживявания - “Презапис или Другият куфар в Берлин” е книга, която ми достави удоволствие. В книгата чести герои са и еластолините  (не знаех, че се казват така, де) – чудесните малки фигурки, които бяха важна част от детството ни, и които служат за многолика метафора.

  Мисля си, че ако преди няколко месеца не бях изкарал една седмица в Германия, книгата щеше да ми бъде съвсем непонятна и вероятно, дори и да я бях дочел, изобщо нямаше да пиша за нея, защото би било безсмислено упражнение. Но именно покрай този кратък, но толкова живописен престой успях да направя много връзки, да усетя атмосферата, която Борис Минков описва, това едновременно трескаво настояще и тържествена безвременност, които царят по немските улици. Берлин ми се стори близък, сякаш съм бил там, и ми се иска наистина да осъществя тази среща, макар че едва ли маршрутът ми би се засякъл с този на автора, в различни посоки гледаме.

   “Презапис или Другият куфар в Берлин” е от онези особени книги, каквито рядко чета, и които ми допадат именно с показването на различни светове от тези, които обичайно посещавам.

Сподели:

Facebook Twitter Email