Кафка е трудно да бъде анализиран, да бъде разбран, приет и дори пречупен през светоглед. Той е това, което е. И нищо по-малко.

    Имате си работа, водите нормален живот. Една сутрин двама  типа се появяват на вратата на спалнята ви и казват, че срещу вас се води дело. И сте задържан.

   Можете да се движите свободно, може да ходите на работа. Стига да не забравяте за делото и разпитите. То се води някъде там, в неопределени тавански помещения, където въздухът е отровен за външните посетители.

   Не знаете за какво е делото, нито кой ви обвинява. Знаете, че делата се точат с години. Оправдателните присъди са считани за легенди. Има два изхода – привидно оправдание или да протакате. При първия делото ще се търкаля нагоре-надолу, докато някой не реши да го п однови. Тогава пак ще ви задържат. Може да е още днес, може да е никога. При втория делото пак ще се движи насам-натам, но и вие с него. Но поне ще си знаете, че сте задържан и няма да ви изненадат.

    Адвокатите са нежелани. Ако си вземете, имате проблем. Ако не си вземете, нямате шанс. Адвокатите знаят как се движат нещата. Не могат да работят със закона, защото той ги отрича, но могат да работят с хората, които прилагат закона. Или поне така казват, кой ли може да е сигурен?

    Подкупите няма да ви помогнат. Нито леконравните жени, които гравитират около съда. Не може да се оневините по никой начин. Колкото повече научавате, толкова по-лошо.

    Накрая ви убиват. Това бе книгата. Кафка.

Сподели:

Facebook Twitter Email