…само седем години, след като завърших висшето си образование, аз се бях провалила грандиозно. Провалил се беше забележително краткотрайният ми брак, нямах работа, бях самотна майка и толкова бедна, колкото е възможно да бъдеш в съвременна Британия, без да минеш в категорията на бездомниците.
Дж. К. Роулинг

Да си напомняте, че ще умрете, е най-добрият начин, който ми е известен, да избягвате капана, поставян ви от мисълта, че имате какво да изгубите. Вие вече сте гол.
Стив Джобс

 17125974  “Противоотрова” идва да допълни една кратка, но изключително важна поредица от книги – “Псевдонауката” и “Капаните на фармацевтиката” на Бен Голдейкър, “Как алтернативната медицина ни баламосва” на Роуз Шапиро, “50 големи мита на популярната психология”, “Вярващият мозък” на Майкъл Шърмър, “Паранормалното” на Ричард Уайзман,  и др. Оливър Бъркман цели да покаже колко дълбоко погрешни са най-продаваните в световен мащаб селф-хелп практики, как всъщност водят към нови кръгове от проблеми, как съмнителни гурута паразитират върху наивността и отчаянието на хората, докато разни гонещи рейтинги медии им дават свободата шумно да крещят безсмислиците си.

   Но това не е книга срещу. Това е книга за. Бъркман се оглежда наоколо и намира примери, че търсенето на щастие по обичайния за западните общества начин е обречено на провал изначално. Извори на възможности обаче той открива другаде – на първо място при стоиците от античността, които са успели да се абстрахират от щенията на ума и тялото си. Друга посока има в социалните връзки, доказателство за което е, че дори живеещите в изключителна бедност и сред ужасни битови условия намират начини да бъдат щастиви. Трети вариант е нарочното мислене за възможността да загубиш всичко, дори да умреш – отрезвяващо и подпомагащо оценяването на постигнатото досега. Но по-добре да предам неща, които ми направиха впечатление в книгата, не да ви я преразказвам:

…именно постоянните ни опити да елиминираме негативното – отсъствието на сигурност, неувереността, провала или тъгата – са това, което ни кара да се чувстваме толкова тревожни, неуверени, нестабилни или нещастни… за да бъдем истински щастливи, ние може би имаме нужда да приемем, че трябва да изпитваме и негативни емоции – или поне да престанем да бягаме така отчаяно от тях.

Част от проблема на позитивното мислене и на много сродни подходи към щастието е именно това желание да се сведат големите въпроси до селф-хелп трикове от рода на “един размер подхожда на всички” и планове от по десет точки.

15738447…една недооценена причина за глобалната финансова криза в края на първото десетилетие на 21 век е американската бизнес-култура, според която дори мисълта за възможен провал – да не говорим пък за публичното ѝ споменаване на заседания – е започнала да се възприема като предизвикващ неловкост гаф. (За това говори и Майкъл Луис в “Големият залог”, и Насим Никълъс Талеб в “Черният лебед” и “Антикрехкост” - бел. моя)

Психолозите отдавна са единодушни, че един от най-големите врагове на човешкото щастие е така наречената “хедонистична адаптация” – предсказуемият и дразнещ начин, по който всеки нов източник на щастие, с който се сдобиваме, бил той някаква нова електронна джаджа или нещо важно като например сключване на брак, бързо потъва във фона на нашия живот.

 …съвременният образ на медитацията е като по-изтънчена форма на положително мислене, което е почти обратно на истината. Всъщност медитацията няма почти нищо общо с постигането на някакво специфично желано душевно състояние – било то блаженство или спокойствие. Вместо това в сърцевината на будизма се крие една често криворазбрана идея, която е в категорично противоречие с повечето съвременни представи за постигане на щастие, а тази идея го поставя изцяло на “негативния път” към щастието: а именно отричането от привързване.

По дефиниция формулирането на някаква визия за бъдещето изисква да изолирате определен аспект или аспекти от живота си, от фирмата или общността, в която живеете, и да се съсредоточите върху тях за сметка на останалите.

Опитайте да потърсите в библиотеката на Гугъл за дигитализирани ръкописи фразата “тези несигурни времена” и ще откриете, че тя се появява отново и отново в стотици книги и дневници, през почти всяко десетилетие, обхванато в базата данни, като се върнем назад чак до седемнайсети век. “Всъщност” – настоява Уотс, “нашето време не е по-несигурно от което и да било друго”. Бедност, болести, война, промени и смърт – в това няма нищо ново.”

…стремежът към постигане на чувство за сигурност може да ни доведе до тежка заблуда; и че уязвимостта може би е предпоставка за постигане именно на нещата, които водят до най-голямото щастие – най-вече силно развитите социални връзки.

Вземи с безплатна доставка!

Вземи с безплатна доставка!

Сподели:

Facebook Twitter Email