Възход и падение на СССР

Имам един списък с книги, които ми се иска да издам някой ден, но за момента не мога по различни причини. “Провалената империя: Съветският съюз от Сталин до Горбачов” на Владислав Зубок бе едно от заглавията в списъка и преди месец с удоволствие я изтрих, след като “Емас” ме изненадаха много приятно с пускането ѝ за панаира на книгата. Изчаках да мине малко данданията около празниците и се зачетох. Книгата е интересна, макар и малко телеграфно написана, а за мое съжаление не бяха много новите неща, които научих. Трябва обаче да се има предвид, че в тази област съм чел доста и това не е мерило – най-малкото “Съвременността. Светът от 20-те до 90-те ” на Пол Джонсън, “Студената война. Нова история” на Джон Луис Гадис, “Стремеж към глобализъм: Американската външна политика” на Стивън Амбруоз, “Седемте вождове” на Дмитрий Волкогонов , пък и си спомням няколко по-колоритни като “Кой и как взриви СССР” на Феликс Горелик и “Предаденият социализъм” на Роджър Киърън и Томас Кени, мемоарите на съветския посланик в САЩ Анатолий Добринин – “Строго секретно” и много други. С две думи – трудно се изненадвам

8673119 Иначе книгата проследява подробно периода след Втората световна война до разпадането на СССР, като акцентът е върху съветската руска политика и противопоставянето със САЩ и техните съюзници. Разгледани са лидерите на съюза, как стигат до властта, как комуникират с други глави на държави, къде печелят и къде се провалят. Зубков цитира доста дипломатически източници, което ми допадна, за тях е нужен дълъг период, за да излязат на бял свят, виж, далеч по-лесно е със спомените и мемоарите при цялата им условност, разбира се. Ето и някои интересни откъси, които ми приковаха вниманието. Примерно информация за крадливостта на висшите руски военни, която се пропуска обикновено, макар кражбите на нацистите да са солидно документирани и дори филмирани (“Пазители на наследството” на Робърт М. Едсъл и Брет Уитър):

Маршал Георгий Жуков превръща къщите си в Русия в музеи, пълни със скъп китайски порцелан, кожи, картини, кадифе, злато и коприна. Маршалът от ВВС Александър Голованов разглобява вилата на Йозеф Гьобелс и я изпраща по самолет в Русия. Генералът от СМЕРШ Иван Серов плячкосва трезор, в който се пази и короната на белгийския крал. Други съветски маршали, генерали и шефове на тайната полиция изпращат у дома самолети с бижута, сервизи, мебели, злато, антики и картини. През първите хаотични месеци съветските граждани, предимно командири и висши служители, изпращат от Германия 100 000 вагона със “строителни материали” и “битови стоки”. Сред тях са 60 000 пиана, 459 000 радиоприемника, 188 000 килима, почти милион различни мебели, 264 000 стенни и настолни часовника, 6000 вагона хартия, 588 вагона с порцелан и прибори, 3,3 милиони чифта обувки, 1,2 милиона палта, 1 милион шапки, 7,1 милиона сака, рокли ризи и комплекти бельо. За съветските граждани Германия се превръща в огромен търговски център, в който пазаруват, без да плащат нищо.

България като цяло остава встрани от изложението, като верен съюзник не влизаме под светлината на прожекторите – с едно малко изключение:

Когато Васил Коларов – български комунист, който заедно с Георги Димитров създава просъветска България – предлага към родината му да се анексира част от гръцкото крайбрежие, СССР отказва. “Беше невъзможно – коментира по-късно Молотов, – посъветвах се със Сталин и той ми каза, че не бива да го правим, моментът не е подходящ. Така че подминахме темата с мълчание въпреки голямото упорство на Коларов”.

Промените в ръководството на СССР след Сталин са видими с просто око, а Зубин е открил чудесно свидетелство за времето си:

Московският професор Сергей Дмитриев споделя в дневника си впечатлението от появата на новите ръководители на телевизионния екран през ноември 1955 г.: “Целият Президиум е съставен от скучни, сиви личности. Погледнеш ли ги, ти става ясно колко отдавна е била революцията, от революционерите не е останала и следа, защото са възтържествували бюрократичните безлични души. Няма нищо живо, спонтанно, човешко нито в думите, нито в жестовете им. Всички сивеят, сякаш са без черти, без лица. Липсва само надписът на входа на Дантевия ад”.

review50_img5 Разгледана е официалната антисемитска политика след войната, която поутихва едва след смъртта на Сталин. По-късно трескавата активност на Хрушчов е прегледана детайлно – от успеха ѝ до превръщането във фарс. Следва периода на разведряване, който според Зубков се дължи до голяма степен на “личната и все по-емоционална ангажираност” на Брежнев. Интересно обяснение дава авторът на огромната мрежа от интернационални начинания на СССР – според него експанзията към Африка осигурява “десетки хиляди високо платени постове за съветските военни и членовете на номенклатурата”. Посолствата са място за изгнание на загубилите благоволението на Брежнев, но все пак не много тежко изгнание, което включва висока заплата и осигурено бъдеще. Или както пише социологът Георгий Дерлугин:

Както при много империи, зад разширяването на сферите на влияние стоят бюрократични интриги и желеанието за откриване на носи съблазнителни постове.

И като говорим за разходи, да хвърлим поглед какво е положението в заника на империята, когато рухването на цените на петрола и забраната на алкохола я разрушават отвътре:

Наред с разходите за отбрана, които поглъщат 40% от съветския бюджет, СССР поддържа цетралноевропейските си съюзници и множество други чуждестранни сателити. Членовете на Политбюро стъписано научават, че ежегодната “цена” на Виетнам е 40 милиарда рубли. Други сателити са само сравнително по-евтини – Куба струва 25 милиарда рубли, Сирия – 6 милиарда и така нататък. От 50-те години на миналия век СССР изпраща на Ирак, Либия и Сирия огромно количество военно оборудване, включително готови за бой танкове, самолето и ракети, но за това никога не му е платено.

“Провалената империя” е добро историческо изследване, което запълва някои бели петна, защото черпи от преимуществено съветски източници. Като цяло повечето обобщаващи книги за периода, издадени у нас, стъпват повече на западни, така че това е плюс, нужна е още много работа в руските архиви, анализ на раждането, развитието и разпадането на империята, без да се влиза в крайности,. Хубаво е, че такива книги излизат у нас, при все ясния риск около пазарния им потенциал.