Пооставих малко настрани четенето на поезия, при тоталното ми всекидневие не остава място за тишина и спокойствие. Но в мига, в който насмогнах, посегнах пак към тънките книги с дълбоките думи. “Птица в ключалката” на Ивайло Добрив остави в мен смесени чувства – по-дългите му стихотворения ме объркаха, неразбираеми са ми, но сред кратките открих малки бисери, които искам да ви споделя:

Върнаха слуха
на глухите улици.
Сега чуват всичко.
И искат пак да са глухи.

Истината облече рокля
с гол гръб. Леко настръхнали
косъмчета, високо заключена шия;
на местата на гвоздеите – нежни бенки,
тъмни точици по светлата кожа.
Мъжете не свалят очи от нея,
засияли в каменно униние.

Дребна мъдрост

Веднъж ученикът
отишъл при учителя си
и го попитал, после
учителят отишъл
при ученика и
го попитал,
а после,
не им харесало и
спрели да се виждат.

Паяче

Главогръдо паяче в кехлибар,
не тъчеш паякова коприна,
не са усилни нишките ти,
в чиито ловни мрежи
отдъхват блажено
твоите жертви,
не създаваш покой.

Между сълзата и земята зее пропаст.
Не я запълвай, да остане празна!

Вижте и ревюто в “На по книга, две”.

Поръчай с безплатна доставка.

Поръчай с безплатна доставка.

Сподели:

Facebook Twitter Email