Всеки от нас очаква събитието, което ще го превърне в истинското му аз или пък ще го възвиси, но то най-често не настъпва и човек забравя или се примирява.

Поръчай с безплатна доставка!

Поръчай с безплатна доставка!

    Признавам, харесах си “Пътешественикът” на Ян Якоб Слауерхоф на последния базар на книгата само по корицата, чудесна работа на Кремена Петрова. Не знаех нищо за автора и чак когато ѝ дойде ред, разбрах, че е издадена през 30-те години на миналия век, когато Европа се тресе от драматичните конвулсии, които ще доведат до Втората световна война. Но това е история за друго място и сякаш за друго време – за далечен Китай, в който още мистиката е водеща, а предстоящите кошмарни десетилетия са непредставими и сякаш невъзможни.

 1001004005101663  Ирландецът Камерън е сякаш човек без минало, макар че тук-таме холандският класик Слауерхоф дава по малко информация за годините преди – и защо толкова силно мрази морето и иска да влезе колкото може по-навътре в неизбродимия Китай. В началото на романа той е като човек-сянка – броди из улиците, влиза в чужди животи и съществувания, вижда дъното на обществото и общува с богаташи, които духовно обаче са затънали в истинска нищета. Всичко около него изглежда като някаква мрачна приказка, липсва така характерната за историческите романи пикантерия и екзотика.

  17800996  В опити да намери смисъл – и да намери себе си изобщо, Камерън се оказва част от нещо банално: контрабанда на опиум и оръжие. Хората, с които се събира, са пъстра компания – френски офицер, руски аристократ, избягал от болшевиките, красива китайка и неизбежния възрастен мъдрец, всеки от които си има своите причини да скита из края на света. Но когато попадат в затворен за чужденци град, всичко се променя – тогава романът може да се развива в Средновековието, нищо няма да е различно. Там може да избликне черното злато и да се превърне в черно проклятие, а не богатство. Там може да ги мразят заради всичко, което представляват, и да искат достъп до света чрез невидимите радиовълни, само за да се окаже, че не си заслужава. Китай е обърнат все още само към себе си – и омърсянето с чуждото все още може да бъде наказано от боговете.

  “Пътешественикът” е съзерцателен, на места откровено муден роман, в който различните представи за света се сблъскват и мистиката надделява над реалността. Слауерхоф сякаш изразява изгубената посока на европейците, които търсят мъдрост другаде, но никъде няма отговори на въпросите им.

Сподели:

Facebook Twitter Email