В ревюто на една друга книга (“Душа назаем” на Тихомир Димитров) споменах, че обожавам “симетричните романи”. Такъв термин, естествено, няма, но аз лично за себе си така обозначавам творби, които почти математически очертават паралели между героите, оформят посоки и равенства. “Раздвоение” на Янг Куиджа е точно такъв роман, увличащ читателя в едно непрестанно раздвоение между хора и житейски избори.

   Изуми ме колко корейската действителност е почти неотличима от нашата. Една държава, географски толкова отдалечена от нас, разкъсана на две от военно-политическа лудост, и все пак мощна и силна в порива си към благоденствие и щастие. А хората… те приемат света около себе си такъв, какъвто е, без да се оплакват. И не обвиняват живота, а го живеят.

  Чинджин е обикновено момиче с обикновен живот в обикновен корейски град. Баща ú е сложен и противоречив образ, избрал алкохола за приятел и друмищата за дом. Брат ú е потънал в мафиотски фантазии младеж, който мечтае само да убеди себе си и околните в личната си значимост и умения да е главатар на банда. Но това не е роман за Чинджин, баща ú или брат ú. Това е роман за нейните майка и леля, еднояйчни близначки с идентични животи до момента, в който сключват брак на една и съща дата – 1 април.

   От този ден всичко се променя из основи – майката на Чинджин попада в неспасяемата спирала на безкрайните грижи, докато сестра ú се озовава в пашкула на съпруга на богат търговец, който превръща всичко в цифри и мерки. Чинджин израства сред тази реалност и съвсем естествено попада в раздвоение между харизматичния фотограф Ким Чангу и перспективния На Йонгтю, имащ твърд и ясен план за живота си. И докато отношенията между майка ú и леля ú се лутат в най-различни посоки, момичето трябва да съумее да намери себе си. Да разбере какво в нея е дело на баща ú и какво бъдеще ще избере. А сред това раздвоение животът ще ú се озъби зловещо …

   Без съмнение, това е един типично дамски, чувствен роман, към който едва ли бих посегнал, ако не трябваше да работя върху текста. Честно казано, за мен той бе едно жадувано спокойствие по време на нелеката работа върху “Екологичната интелигентност” на Голман и една критическа статия за “Словото днес”, която ще излезе през юни. Но малко по малко от работа книгата се превърна в емоция. Защото нерядко и аз съм бил поставян пред решително раздвоение и далеч не винаги съм взимал вярното решение. Затова и все пак смятам, че “Раздвоение” си го бива, най-малкото заради спиращия дъха финал. Но него ще трябва да си прочетете сами…

Сподели:

Facebook Twitter Email