След опияняващото “Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри не вярвах, че ще се докосна отново до толкова страстни страници, наситени, преситени, преливащи от живот, от енергия, от онова безумие, наречено живот, и по абсолютно магически начин, неподвластен на кое да е друго изкуство, пренесено на хартия. “Сбогом, Лято” е отдалечено на десетилетия от своя предходник – и е също толкова прекрасен, грабващ и влудяващ роман за истинската стойност на живота.

   Хлапетата отново са на линия, ясно съзнаващи своето безсмъртие – разбира се, че никога не ще пораснат – този долен, противен заговор, зад който със сигурност стоят съсухрените старци, начело с мрачния Куотърмейн, които със сигурност са някаква друга, непознаваща детството раса! Тези старци продължително играят шах на площада, а фигурките очевидно са заключените души на момчетата, които набръчканите ръце своеволно местят по дъската. Нужна е война – светкавична и безсмилостна, за да бъде отблъснато времето, за да бъде осуетена възможността децата да се събудят нещо различно от това, което са в момента – съвършени, диви и свободни.

Значи ще го спрем! Ще открием как нашите ни карат да растем, как ни учат да лъжем, да мамим, да крадем. Война? Прекрасно! Убийство? Страхотно! Никога няма да сме по-добре от сега! Пораснете ли, ще станете обирджии и ще ви гръмнат или ще ви сполети нещо по-лошо — те ще ви накарат да носите сако и вратовръзка, ще ви напъхат в Първа национална банка зад месингово гише! Останете си на днешните години. Да растем ли? Ха! Тогава най-много да се ожениш за някоя, дето ти крещи! Е, ще отвърнем ли на удара? Ще ме оставите ли да ви кажа как да им избягаме?
— Охо… — промълви Чарли. — О, да!
— Тогава кажете на тялото си: „Кости, нито сантиметър повече!“

   А сред града се намира и кулата с часовника – тази, която отмерва времето, която го тика постоянно напред, която е част от този гигантски и противен заговор, кулминиращ в порастването!  Този часовник трябва също да бъде унищожен – и нищо не може да спре бандата въоръжени с фишеци терористи!

    Сред битките, сред победите и пораженията момчетата научават истини, разбират живота, осъзнават и смъртта. А насреща им злобните старци спомнят си себе си преди години, откриват нови пътища към смисъла на това дотегнало им вече и омразно живеене. Там някъде дебнат първи любовни трепети, първи целувки… и още нещо в изумяващия, но толкова истински край на книгата.

   Всеки ред, всяка страница от “Сбогом, Лято” прелива и крещи от живот, от страст, неслучайно толкова удивителни се настаниха безцеремонно и в моя текст – просто не можах да ги спра, те най-своенравно прескочиха от книгата и се намърдаха сред буквите, които уж са мои, но са породени от гения на Бредбъри.

    Не мога да си представя, че някога ще бъдат написани по-хубави юношески романи, просто не мога.

Сподели:

Facebook Twitter Email