Детектив разрешава криминални случаи от килията си

Поръчай с безплатна доставка.

   Пародия на криминале от Борхес, та дори и в съавторство с Адолфо Биой Касарес? Какво повече му трябва на човек, за да хване веднага “Шест задачи за дон Исидро Пароди” и да зачете? Да, ама не – или колко лесно е да счупиш зъбите си в нещо, което си захапал смело по погрешка.

  Криминале, колко да е криминале, щом големият мистификатор с необятна обща култура е намесен, така си мислех. И така се и оказа, само че пародийността на цялата работа ми дойде доста в повече – до степен книгата да бъде изключително мъчна за прочит. Директно се удавих в едни пространни монолози, изпълнени с висока култура, препратки към какво ли не (чест и почитания за бележките под линия на преводача), прокарване на присмех към надути аристократи и богаташи, които умеят едно до съвършенство – да се оплакват от преситения си живот и да завиждат на детектива Исидро Пароди за спокойния му, безметежен живот зад решетките.

  Хм, това не го споменах – за разлика от многото други криминалета, тук главното действащо лице е принудително въдворен на топло заради престъпление, което не е извършил. Пароди може да използва само разказите на замесените, както и  пресата, за да разкрие шест загадки, които не блестят с особена интрига, но за сметка на това са по-заплетени от кабели на стар компютър. Признавам, да следя разказите в детайли ми бе невъзможно, героите на Борхес и Касарес са толкова многословни и непрестанно отклоняващи се, че да видиш пронизващата нишка ми се струваше непосилно. Но не е и това идеята със сигурност.

   Нека го кажем така – ако “Зовът на кукувицата” на Роулинг е обичайно съвременно криминале със стройна структура, симпатичен детектив и колоритен помощник, които събират улики и накрая разкриват извършителя, то “Шест задачи за дон Исидро Пароди” е точно на другия полюс на всичко това – то е наситена пародия на времето си, на нравите и хората тогава. И без заобикалки – не ми допадна изобщо. Който иска, да дири дълбочини и виртуозни врътки в него, убеден съм, че такива могат да се изсмучат от пръстите в изобилие, дори и самият Борхес да не ги е вложил.

  И все пак – поздравления за Анна Златкова, този превод ще да е бил неимоверно труден.

  Oще едно ревю има в “На по книга, две”.