Не искам да крия, че прочетох тази книжка с истинско вълнение и искрена симпатия. Пред мен се откри един нов хоризонт – това, че е възможно най-масовото забавление – телевизията, да бъде в симбиоза с интелектуалното забавление – четенето. Точно за тази магия разказва журналистът Бернар Пиво в “Професия читател”.

   Признавам, че за първи път чух за френското телевизионното предаване “Апострофи” снощи, когато разтворих страниците на тази книга. То се е излъчвало от 10 януари 1975 до 22 юни 1990 г., за който период са се провели 724 предавания. Всички до едно посветени на книгите, четенето и писателите. “Апострофи” не се е излъчвало в 15 ч по обяд например – за него е запазен най-гледания час 21:30 в петък вечер, почти винаги на живо. И така 15 години! Представяте ли си едно литературно предаване да оцелее в съвременните хищнически праймтаймове, заети от танцувални лиготии?

   Пиво наистина е преди всичко читател и после телевизионен журналист. По собствените му признания е четял по 10 часа на ден, отказал се е от хиляди удоволствия, за да може да води предаването си като истински професионалист. Освен това е и неизлечимо влюбен в книгите, болест, която ми е до болка позната. Той е правел всичко възможно, за да запази своята независимост и за всичките години репутацията му остава ненакърнена – всеки автор получава достъп до предаването, само ако е заслужил това чрез творбите си.

  В тънкото книжле (150 с.) Пиво е интервюиран от историка Пиер Нора и разказва за себе си, за живота си, за предаването, за гостите, за куриозните случки по време на излъчванията. Освен това има няколко пасажа с изумителни разсъждения за дистанционното на телевизора например (което пуснах в във Всичколандия) и за книгите (което ще видите тук до дни, обещавам!). Просто съм възхитен от дълбочината на мислите на този човек и едновременно от тяхната достъпност, оттренирана в години директни контакти с телевизионната аудитория.

   В “Апострофи” гости са били Солженицин, Набоков, Кисинджър(първоначално искал хонорар за участието, но бързо се смирил след категоричния отказ), Жорж Сименон, Чарлс Буковски и още стотици автори. За мое съжаление в голямата си част те са французи и за мой срам имената им са ми непознати. За значението и аудиторията на “Апострофи” говорят фактите, че на следващия съботен ден книгите на всеки представил се добре автор са били изкупувани в невиждани преди участието му количества. Случвало се е и изложил се автор да осуети продажбата на творението си. Значи симбиозата между телевизията, пазара и книгите е възможна и най-важното – качеството не зависи от количеството.

     Препоръчвам това книжле на всеки любител на книгите. След прочита му аз вярвам още повече, че книгите не са анахронизъм, за каквито ги набеждават разни недорасляци, а най-стойностните прояви на човешкия творчески дух.

   Знакови откъси от книгата съм публикувал туктук и там :)

   Друго ревю за книгата има в “Oh, books!”.

Сподели:

Facebook Twitter Email