Човек и добре да живее, излиза продължение на любима негова книга. “Доктор Сън” скоро ще се появи по рафтовете на книжарниците и у нас, което бе добър повод да си препрочета “Сияние”. Започнах я бавно, лежерно, от старото издание, купувано с пари от ученическата стипендия, и бързо позабравени моменти се събудиха – навярно подмолно подпомогнати от главния управител, Хотела, който приютява живи спомени и немъртви кошмари.
Емблематична за Кинг, “Сияние” си е книга, която се запомня, особено ако си я чел като млад. Препрочитайки я днес, години по-късно, след още много прочетени негови творби, не я харесах чак до степен да я поставя сред любимите (там твърдо си остават “То”, “Под купола”, “Дългата разходка”), но очарованието си е живо от първата страница с “интервюто” за работа до последната сцена с погубването на работното място. Но как да не оцениш, че едва третата книга на Краля (предхождана само от “Кери” и “Сейлъм’с Лот”) съдържа в себе си всичко, заради което е един от най-обичаните автори в света и до днес – психология, дълбочина, развитие на характерите, смразяваща обстановка и вихрен край? Но тия неща вече сте ги чели – или сте си ги мислели, или пък сте ги извадили като извод от филма (който хич не харесвам, освен отделни елементи като зловещите близначки).
Няма да се впускам ни в маркиране на сюжета, ни в сложни дитирамби и обследвания – книга на почти 40 години вече е получила достатъчно и от двете, така че освен чистото удоволствие от срещата със стар приятел, какъвто е романът “Сияние”, остава само да гледаме напред към продължението й. И да стискаме палци да бъде на ниво.
Не знам колко е добър Стивън Кинг, понеже съм чел /полу/ само една негова книга, но тъй като слагате “Дългата разходка” в неговите топ три, трябва да кажа, че изпитах рядко мъчително отегчение докато стигна средата й. Така и не разбрах кое е вълнуващото в поредното регулярно пръсване на мозък, поредният регулярен разстрел… п.п. брутално и жестоко, еднообразно отегчително четене
Вкус е трудно да бъде обяснен, при всеки е специфично. Специално “Дългата разходка” ме заплени като по-млад с изчистената си брутална психология, това прекрачване на моралните граници, но удържането на действието в строга посока, без извращения. Тези деца, заключени във вселена, от която само един ще се измъкне. “Игрите на глада” на Колинс се опира на същото, но по-агресивно, затова и стана далеч по-популярна, мисля, ако добавим и любовната история, която винаги продава.
Вие, като един добър сомелиер, понякога придавате с думите си повече вкус към виното отколкото то може да предложи в последствие. Иначе съм съгласен с това, което пишете за достойнствата на книгата – тя има и това…
Казвам какво виждам – или в случая, както си спомням, не съм препрочитал “Дългата разходка” последните десетина година, може би вече няма да ми се нрави толкова, де да знам. Това си е идея
Първият ми опит с Кинг беше неуспешен- стигнах до към 500-та страница на “Безсъния”. Дойде ми доста мудна и претрупана, иначе историята като идея е интересна, но някак си с тези главни герои на преклонна възраст, имах чувството, че дори всяко едно действие в книгата се случва с огромно усилие. “Сиянието” го имам в нас, трябва да му дойде ред само. Както и на “Сейлъм`с лот”.