Обожавам фантастичните сборници, харесва ми тяхната пъстрота отидеи, сбрани сред двете корици. “Сияйната пирамида” ми бе препоръчана от преводача й Юлиян Антонов (той преведе потресаващата “Бялата богиня” на Грейвс) и тази препоръка не можеше да бъде пренебрегната.

   Сред разказите, както обичайно, имаше и силни, и по-слаби. Според мен се открояват въздългичкият “Ирландският въпрос” (Греъм Мастъртън), в който желанията биват изпълнявани от раз, но човек си плаща за това удоволствие с далеч по-висока цена от очакваното; “Работа” (Ричард Леймън), където двама полицаи имат неприятната задача да спрат устремил се нанякъде Кинг-Конг в човешки образ (и неизбежното момиче в ръцете); самата “Сияйна пирамида” (Артър Макън) и сблъсъкът на древното мистично минало с рационалното настояще; “Един съвременен магьосник” (Уилям Стейпълдън), къса версия на “Приспивна песен” на Чък Паланюк; и особено “Натрапниците” (Томас Нийк) и една обсебена от разгневени елементали къща…

   Книга за петък вечер, с обладана от градуси чаша в ръка и цялото спокойствие на света.

Сподели:

Facebook Twitter Email