Ozone.bg

Ozone.bg

   Да игнорираме времето… викат ни десетилетията назад, където на картичките плажовете са се ширнали блажено незасенчени от хотели връз тях. Да игнорираме и късноноемврийския смог навън… да повярваме, че е лято и сме на морето. Точно там отвежда Борис Априлов в сборника си “Сладка морска сол”, която е втората негова книга, която чета, след романа “Великата суета”. Неговото Черноморие може би вече е изчезнало, точно както навярно се е случило с лодката “Ахасфер” и с неговия приятел Маноли, но толкова по-важно е да бъдат помнени.

   Сборникът започва с диалог между писателя и морето, а после се занизват – като неспирните вълни – истории, които описват чара на живота по крайбрежието. Където рибарската чорба е най-вкусна, а направата ѝ си има своите тънкости. Където вълците в морето са по-кротки на сушата. Където любовта към безбрежната шир може да е толкова всеобхватна, че в сърцето да не остава място за друга, по-човешка обич.

   Историите не се вият само през лятото, има какво да се случи и през зимните дни, когато за останалата част от света морето сякаш не съществува. Има описания как брегът се променя, как се превръща в това, което познаваме днес, и в тези страници героите на Априлов се лутат като загубени там, където едно време са били господари. Защото там, сред промяната, дори и господарят на Индийския океан не може да си почине от годините на палубата. Има хора, които носят лош късмет на рибарите, но е достатъчно нещо малко, за да се обърне щастието. Всеки в кръчмата е голям герой и е готов да послъже попадналия случайно там външен човек.

   А в тъмната нощ всичко може да се случи, дори сам човек да трябва да спасява лодката си от разбиване в кея. И винаги точно на хоризонта е корабът, с който се завръщат моряците, чакани толкова силно от близките им. А хлапетата, закъде без тях – има един чудесен разказ за случайно спечелена бутилка с коняк, която трябва да бъде поделена. А дори да си директор и много да искаш да си починеш, не винаги морето ще ти позволи това, много ироничен към социалистическото предприятие разказ е спретнал Априлов.

  Много трогателен е разказът, в който се появява Христо Фотев, и с когото авторът се отдава на творческа запивка. Също ме впечатли разказа за лодката “Мародер”, собственост, разбира се, на Мародера, който вади котви от морското дъно и ги продава. И още, и още… в “Сладка морска сол” има по нещо за всекиго, който си спомня морето като по-различно място от настоящето.

Сподели:

Facebook Twitter Email