И слоновете можели да летят – поне до Луната

   След първите два кино романа - “Младенецът и дяволът” и “Мъката на разбитото сърце” - бе въпрос на време да стигна до третия и четвъртия: “Летящият слон” и “Децата на Луната”, събрани в едно тяло.

  В първата история Борис Акунин продължава премеждията на немския супершпионин Зеп, който е изпратен на важна мисия, за да саботира руското самолетостроене.Един талантлив конструктор е успял да направи пробив и да създаде четиримоторен самолет, който може да създаде сериозни проблеми на плановете на имперското командване – това е известният “Иля Муромец”, на който се отделя внимание във всяка авиационна енциклопедия. Зеп обаче се внедрява в базата, където се пази строго единственият прототип, и е готов на всичко, за да попречи той да бъде вкаран в серийно производство. Тук определено изрично трябва да се поздрави преводачът, който е трябвало да се пребори със специфичния летателски жаргон, с който Акунин обилно е поръсил текста си.

  “Децата на Луната” пък въвежда отново злополучния Алексей Романов, героятю от първите два кино романа, който по неволя се оказа забъркан в зараждането и първите стъпки на руското контраразузнаване. Тук той трябва да играе роля на декадент и да се внедри в нощен клуб, посветен на смъртта и на дявола. Мисията му е да проследи как красиво момиче, оплетено в омаята на наркотиците, предава военни документи на врага, но мрежата, в която се оплита, е доста по-сложна.

   Също както и в първите два кино романа, и тук действието се колебае между сатира и криминална драма, поне труповете са определено по-малко. Приятни заигравки с историята, но нищо повече.