Стивън Хокинг разказва за гигантите, на чийто рамене е стъпила съвременната наука

     Сигурно всяко момче като малкo е билo запленено от космоса инеговите загадки, дори и само след прочитането на “Одисеята” на Артър Кларк. Тази страст никога не ме е напускала, а изпитвам и нестихващ интерес към хората, развили науката до висините, които е достигнала в момента.

   Затова и мигновенически се влюбих в двете изключителни книги на Стивън Хокинг. Едва дочаках да сложа алчните си читателски ръце върху първите отпечатани бройки и да се усамотя у дома с налудничав блясък в очите. Не сбърках.

   Стивън Хокинг за мен е нещо изключително, най-малкото като човек, който е преодолял чудовищно заболяване и продължава да предизвиква загадките на Вселената. Мисля, че всеки трябва да прочете биографията му,  за да спре да мрънка, че животът не му е дал шансове.

   Заглавието на “Стъпил върху раменете на гиганти” е цитат от едно писмо на Нютон, в който той признава, че достиженията му са резултат на учени, натрупали знания преди него. Книгата на Хокинг според мен е точно това – отдаване на заслужени почести към предшествениците му.

   Сред страниците физикът е разказал накратко за живота на Коперник, Галилей, Кеплер, Нютон и Айнщайн. Ценното в книгата обаче е друго – откъсите от научните трудове, които са направили тези хора учени от звездна величина.

    Да, сложни са, на много места напълно неразбираеми за човек с минимални познания по физика и астрономия. Но никога не се бях допирал така директно до начина на изразяване на тези титани, особено на първите трима, които пишат толкова натруфено, характерно за времето си.

Вземи с безплатна доставка.

   Но стига съм се възторгвал, книгата ще ви впечатли, убеден съм – оформена е страхотно, а илюстрациите са страшно качествени. За беда качеството си иска цената, а тя никак не е малка.

    Ще завърша с цитат на думи на Нютон, които ме впечатлиха силно:

“Не знам какъв изглеждам на хората, но за себе си съм само едно момче, което си играе на морския бряг и се забавлява, като от време на време намира по-гладко камъче и по-красива раковина от обикновено, докато пред него лежи неоткрит целият океан на истината.”