Вземи с безплатна доставка.

Вземи с безплатна доставка.

   Има нужда да излизат повече топли, хубави истории. След като Фредрик Бакман буквално превзе България, а и света с “Човек на име Уве”, “Баба праща поздрави и се извинява” и “Брит-Мари беше тук” започнах да търся следващия автор, който може да покорява сърца – и открих Фейдра Патрик. “Странните талисмани на Артър Пепър” бе моят избор за докосващ и смислен есенен роман, но се забавих малко с излизането му – и все пак ето го, вече е по книжарниците в празничната корица на Живко Петров и в деликатния превод на Надя Златкова.

  26722820 Артър Пепър ми допадна от първите страници, в които е описана простичката рутина, която стриктно следва след смъртта на жена си Мириам. Затворен и скромен по природа, неговата съпруга е била всичко светло и хубаво в живота му – а след като тя си отива, той губи връзка и с двете им деца. Синът му живее на друг континент, а дъщеря му дори не е дошла на погребението на майка си – нещо, което той не може да ѝ прости. Артър не иска съчувствието на околните, затова и приема на нож постоянните опити на негова съседка да се грижи за него. Самотата е неговият избор, в рамките на който очаква да доизживее дните си.

Luomo-che-inseguiva-i-desideri-di-Phaedra-Patrick  Но… идва “но”-то, с което започва историята на Патрик. Година след погребението Артър решава все пак да внесе малко ред в нещата на Мириам – и докато ги подрежда и сортира, открива златна гривна със закачени осем талисмана – слон, цвете, книга, палитра с бои, тигър, напръстник, цвете и пръстен. Докато я разглежда, пръстите му напипват грапавина по опашката на слона – там е гравиран телефонен номер, при това в Индия. Артър звъни и внезапно открива, че не знае нещо важно за миналото на жена си – че е живяла там и е оставила отпечатък в живота на едно вече пораснало дете.

  31111345 И започва одисеята на старчето-домошар, която ще го отведе до сблъсък с тигър, до Лондон и Париж, ще събуди в него отново жаждата за живот, но и ще му помогне да преоткрие дъщеря си и съпругата си. Не всичко е забавно – Артър се разкъсва от съмнения, че жена му е била нещастна с него, че е живяла бурен, забавен живот, а той ѝ е дал само скука и неудовлетворение. Защо е скрила миналото си – това той не може да си обясни, но всеки следващ талисман му разкрива малко по малко от загадката. Сякаш Мириам му пише писма от отвъдното, в което признава неща, които не е можела да каже приживе – спомних си за трогващия филм “P.S. Обичам те” (не съм чел книгата).

 29239939 “Странните талисмани на Артър Пепър” е хубав роман, но не успява все пак да достигне въздействието, които книгите на Фредрик Бакман постигат с поетичната простота на прозата си. В последно време други подобни книги ме оставиха по-скоро неудовлетворен – “Мосю Жан в преследване на щастието” на Томас Монтасер и  “Внезапното бягство от действителността” на Ларш Васа Юхансон (тези дни пък излиза и “Аз съм на 83 ¼ или малки експерименти с живота” на Хендрик Хрун, която ще прочета скоро). От друга страна, не знам дали Юнас Юнасон влиза точно в този жанр, но все пак определено харесвам много всичките му книги - “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, “Неграмотното момиче, което можеше да смята” и “Убиеца Андерш и неговите приятели”. Мисля, че тук може да се добави прекрасната “Остатъкът от деня” на Казуо Ишигуро, а не бива да пропускам и “Невероятното странстване на Харолд Фрай на Рейчъл Джойс  и “Ета, Ото, Ръсел и Джеймс” на Ема Хупър. Въобще хубави, топли книги бол, човек може да избере кое ще му донесе радост и утеха.

Сподели:

Facebook Twitter Email