Усещате ли сянката на вятъра, полъхнал край вас? Невидима, тя се плъзга наоколо, понесла в себе си лица и събития, отдавна изчезнали сред тинята на времето. Докато една книга с идентично име не изскочи из безкрайните библиотечни редици. Там тя е чакала своя читател – онзи, единствения.
“Сянката на вятъра” е роман за роман. И двата носят едно и също име, а романът-герой е творение на тайнствен писател на име Жулиан Каракс. Книгата е скрита на място, наречено “Гробището на забравените книги”, откъде попада в ръцете на 11-годишния Даниел. Оказва се, че в ръцете на момчето е последното оцеляло копие на романа. Година след година тайнствен обезобразен мъж, представящ се като Лаин Кубер, издирва и гори всички екземпляри на книги на Жулиан. С това име в романа-герой се подвизава Дявола…
Даниел се сблъсква с него в една мъглива улица, а по-късно в една крипта с два зловещи саркофага. Момчето расте и все по-дълбоко се забърква в загадката на личността на Каракс и изключителните му творби. Разплитането на пъзела ще му отнеме години, в които и неговият собствен живот ще се слее с една отдавнашна трагедия. В това минало невинни няма, всички са оцапани с кръв, а оцелелите жадуват своето отмъщение.
Нишките на истината се разплитат бавно, а Сафон със садистично перо забавя и заблуждава читателя си, карайки го да се скита час след час сред зловещите улици на фашистка Барселона. Там дебнат призраци, а сред останките на величествени къщи чака смъртта. Там, дето е имало кръв, тя пак ще се лее. И то заради един роман.
“Сянката на вятъра”. Оная, невидимата.
Книга-шедьовър. От онези, които не стават популярни у нас, защото са твърде сложни за масовата публика. Твърде много лавици с книги и абсолютен вампирски дефицит има сред страниците. И твърде много болка, истинска и неподправена, без чисти и светли герои – всички са дишащи и реални, белязани с минали и настоящи грехове. Сафон е изключителен разказвач, а преводачката му Светла Христова ни позволява да му се насладим, изцяло и непосредствено.
Ако думите ми не ви стигат, ето и факт – от романите на Сафон досега в Европа са продадени над 12 милиона копия. Един път качеството да върви ръка за ръка с количеството.
Вижте какво написах за книгата при втория прочит, а иначе ревюта за нея просто потърсете, има безброй.
Прочетох я и аз, но с доста мъка. Това със сигурност не е моят жанр, нито моят автор. Не ми хареса най-вече заради повествователните похвати и структурата на романа. На мен краят ми беше много предвидим.
Обаче преводът е великолепен. Светла Христова се е справила повече от отлично. Не знам кой е виновникът за високата грамотност на тази книга, но съм му много благодарна за перфекционистичното отношение. Да бяха всички книги с толкова добра редакция и корекция… В този превод има думи, които се радвам, че срещнах, защото смятам, че са на изчезване. Дано по-често да се срещат в новите книги, за да не изгубим речниковото богатство на езика си.