Поръчай с безплатна доставка. Добрите жанрови разкази са рядкост, но в “Сянката” на Сибин Майналовски такива има. В никой случай не искам да славословя безмерно, но  определено сред 24-те творби има чудесни попадения, което в крайна сметка оформи в мен хубаво усещане от прочита на книгата. Изненадващо, но сред тези, които ми допаднаха, бяха и хумористичните, които пасват шантаво приятно на цялата галимация, а неизненадващо е и че харесах тези, които са по-скоро фантастика.

  Разбира се, няма да седна да ви разчепквам разказите един по един, те си се напасват добре в едно книжно тяло, а и Сибин определено не е непознато име за феновете на ужаса у нас. Вместо това ще се спра на няколко от по-впечатляващите според мен. Лично аз нямам афинитет към безцелно кървавите разкази, в които наглед обичайна ситуация – дали среща в бар, дали прибиране на безпризорно дете от улицата – завършва с клане. Предпочитам по-фините и психологически завързани ситуации, в които проливането на кръв е по-скоро загатнато, а ужасът е в ума – там, откъдето не може да бъде изличен.

   ”Симбиоза” е добре разказана фантастична история, която ми напомни на приключенията на Ийон Тихи на Лем.  ”Спокойствие” Инкорпорейтид” е добър лек за вътрешните бесове, който ми се струва зловещо реализируем в едно по-мрачно бъдеще. “Котенцето”, разбира се – няма нищо по-ужасяващо от малко мъркащо чудовище. “Роботът-комарджия” е свежа идея в стила на Азимов. “Накъде” развива интересна идея за рухването на един живот, който всъщност е левитирал без основи от доста време насам. “Купете си фантазия” – може би разказът, който ми допадна най-силно с ироничното отношение към съвременната литература, до голяма степен правдиво. “10 мг внимание” е точно това, което харесвам в един разказ – намек за зловеща развръзка и елегантен финт в края. “Стани Герой!” е добро хумористично фентъзи с потенциал за разширяване според мен.

   Ок, спирам, май малко се поувлякох, но ми стана приятно да разгледам отново сборника и да се зачета в отделните разкази. Е, сега е светла сутрин и нещата са различни – ясно е, че “Сянката” трябва да се чете на тъмно и тихо, за да отдаде своя дан тръпка.

   Сумарно, докато чакаме следващата част на “Кървави книги” на Баркър, “Сянката” е един добър избор за феновете на жанровата литература. Надявам се Сибин да продължава да дерзае и да изчисти стила си от грапавините, които се забелязваха в някои разкази, както и да не набляга толкова на физическото страдание, колкото на психологическото. Факт, в сборника има няколко творби, които не ми допаднаха, но това си е нормално, все пак липсваше онова чисто недоумение, което събудиха няколко нескопосани графоманщини от “До Ада и назад”.
Поръчай с безплатна доставка.

    По изключение този път съм на опашката – ето и цял куп други ревюта за книгата, в голямата си част малко прекалено хвалебствени, но авторите им си преценяват: “The Dark Corner”, при Весислава Савова, “Soulseeker”, “Светът на ужаса”, “http://thefaceoftheshadow.blog.bg”, при cefules, поредното култово ревю при Ламот, “Вещерският книжен рафт”, “ЛитАгит”, “The God Of Tears Project”

 

Сподели:

Facebook Twitter Email