Ето го! Петрович е пак тук, неунищожим като хлебарка, вбесен като гръцки бог, упорит като политик на власт. В началото на “Теории за полета” той току-що е постигнал невъзможното – открил е антигравитацията (или нещо много подобно, но кой ли ще му слуша умните приказки?), но на никого не му е до това точно сега. Полуразрушената в “Уравненията на живота” Метрозона е под яростна атака от външните, жена му – някогашната бойна монахиня Маделин – е първо ранена, а после изпратена на фронтовата линия, а пътем американски агенти ровят усърдно и се опитват да научат какво се е случило в легендарната Дълга нощ, както и какво, по дяволите, бе Джихадът на машините и къде се е дянал сега. А, и искат да пречукат Петрович по възможност, твърде опасен е.

   9781841499468 Саймън Мордън ни включва отново в действието и ни запраща да следваме Петрович в следващите най-напрегнати часове от живота му. Разбира се, героят продължава да измисля гениални трикове, с които оцелява, псува на руски по обичайния си начин, но и доказва, че може да бъде човек тогава, когато на кантар е съвестта му – и в резултат на това освен за себе си, се налага да се грижи за младо момиче и цял куп болни, докато се опитва незабелязано да премине през зона на войнни действия. Големият му коз е, че с него е могъщ изкуствен интелект, който му бърка под кожата с проницателността си, но все пак е безкрайно полезен в протяжното и много болезнено скитане из воюващия град.

  theories-of-flight1  В “Теории на полета” Мордън е по-мрачен и гаден, хуморът е налице, но няколко от героите, с които свикнах от първата част, бяха убити без много жал от автора. Усеща се, че се настървява, че засилва както характера на героя си, така и своето желание да бъде по-прям и по-остър. В резултат нещата отиват дори отвъд това, което написах за предната част: “Шеметно действие, постапокалиптична действителност, груб, нервен и кървав свят, приличен технологичен напредък и пълен морален упадък – светът на Саймън Мордън е безупречно забавен и изключително неприятен за живеене.” Книгата обаче е чисто удоволствие за четене, не оставя и за миг вниманието – определено оставам в очакване на третата част, която вече трябва да надскача много сериозна летва.

Сподели:

Facebook Twitter Email