Юнас Юнасон се завръща – и е тройно по-хаплив. След изключително забавните „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ и „Неграмотното момиче, което можеше да смята“ очаквах следващата му книга с огромно нетърпение, защото със сигурност е от най-непредвидимите автори. Ако при Фредрик Бакман вече знаем, че неминуемо ще ни отведе сред сърцеразтапяща история, то при Юнасон очакването е за нещо чалнато – и това безотказно се осъщестява. „Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)“ си е откачена отвсякъде – защото включва един сериен убиец, двойка оправни несретници, които го манипулират, и три гениални плана за правене на много пари. Плановете по реда на развитието си включват насилие, религия и… щедрост. И покрай провалите си активират цяла мафиотска общност. Ясно ли е? Не, разбира се. И не бива, защото точно вплитането на плановете един в друг, провалите, увисването над пропастта, спасението и заплитането на нова интрига носят забавлението в книгата. Но „Убиеца Андерш и неговите приятели“ е и саркастичен роман за пробойните в едно наглед пределно уредено общество като шведското. И в което могат да се случат и най-смешните, и най-трагичните събития.
Не се съмнявайте, че Андерш е убиец. Юнасон няма да си играе да създава герой, който е набеден несправедливо и в затвора става не човек, а бабаит. Напротив, от самото начало научаваме, че Андерш си е свършил своите убийства (при доста хм… колоритни обстоятелства), но и така ги е разпределил във времето, че откарва голяма част от живота си зад решетките, което силно съдейства за неговата въпиюща инфантилност и социална непригодност. И защо става лесна жертва на Пер Першон, рецепционист в бивш публичен дом, настоящ западнал хотел, и Йохана Шеландер, случайно минаваща бивша свещенослужителка с тежки комплекси от детството си – двамата нещастници внезапно се оказват преплетени в приключение, което ги изтръгва от унинието. И им тика много пари в ръцете. Защото Убиеца Андерш е отново на свобода, решил е да не се замесва в нови бели, защото вече наистина ще си откара живота на топло, но пък няма проблем да сплашва или наранява (по възможности и двете) този или онзи недобросъвестен длъжник. И има нужда само от мениджъри. И да му се обясни разликата между ляв и десен крайник, както и че две счупвания на едната ръка не са равни на по едно на двете 🙂
Пер и Йохана убеждават Убиеца Андерш, че с малко медиен шум ще му привлекат повече клиенти, а така ще има повече пари за пиене, което си е силен коз. И наистина – комбината сработва безотказно, но пък непредвидено обстоятелство спъва плановете – бандюгата открива Исус и само временно може да бъде убеждаван, че побийването на този и онзи съвпада с неговата воля. Но пък канибалската идея за виното като кръвта Исусова му допада повече, така че в това отношение проблеми няма. Пер и Йохана се виждат в чудо, след като тяхната златна кокошка отказва да снася – и в пристъп на алчност (породена и от дълго натрупвано сексуално напрежение между тях) решават да вземат колкото могат повече поръчки и да духнат с огромна сума. Само че – разбира се – нещата се объркват, Убиеца се оказва част от бягството… а по петите им се втурват куп престъпници с ясно желание да ги наранят. Че как иначе.
И точно когато книгата зазвучава като „Стогодишният старец…“, Юнасон майсторски сменя посоката към… по-богоугодна посока. Двамата конспиратори, родеещи се с великия комбинатор Остап Бендер, са готови със следващата врътка, която кореспондира с отдаването на Исус на техния галеник. И както скоро ще установят, религиозната реторика може да изкара далеч повече пари от джобовете на лековерните, отколкото насилието може. Особено ако са подпийнали малко.
Тук ще спра да разкривам детайли от сюжета, защото въздигането и сгромолясването на религиозната им пирамида си заслужават да бъдат четени без очакване. А какво следва след тях – третата грандиозна шашма, ей там вече е сърцевината на книгата и там тя ме спечели наистина. Защото ако в по-голямата си част „Убиеца Андерш и неговите приятели“ не предоставя герои, които да харесваш и с които да се идентифицираш, в края Юнасон прави гениална врътка и печели сърца със замах. Могат го тия шведи бе – само футболни съдии не стават от тях (който разбрал, разбрал, #YNWA), иначе като писатели са страхотни!
„Убиеца Андерш и неговите приятели“ е роман за престъпления, без да е криминален. Роман е за манипулацията, без да е политически. Роман е за религията, без да е проповеднически. Роман е за добротата, без да е лигав. Абе изобщо това е прекрасен роман с всичките му врътки, а едновременно с това е чудесна социална сатира, което е най-голямата сила на Юнасон. Хапливият му език не пощадява никого, а голямата му сила е, че героите му никога не са неправдоподобни светци, точно обратното – всички до един си имат куп трески за дялане, не се страхуват да прекрачат закона, но в крайна сметка мотивите им са добри. Освен като не са насочени към забогатяване, но като страничен резултат се случват неочаквани чудеса. Но и така може, нали?
