Ще вием и ще се борим до последен дъх – не само в мините на Марс, но и по бреговете на Венера, по дюните на серните морета на Йо, в ледниковите долини на Плутон. Ще се борим в кулите на Ганимед, в гетата на Луната и в бурните океани на Европа. И ако паднем, други ще ни сменят, защото ние сме приливна вълна. И се надигаме.
(да обяснявам ли чия реч наподобява Браун?)

Вземи с безплатна доставка!

Вземи с безплатна доставка!

  Има няколко поредици, за които читателите непрестанно пишат с въпроса кога идва следващата част. Сред тях се отличаваше “Утринна звезда” на Пиърс Браун, толкова чаканото продължение на “Червен изгрев” и “Златен син”, тия лудешки фантастики с тийн привкус, които се разпростират из цялата Слънчева система в грандиозната гражданска война на разделеното на цветови касти човечество.

  18966806  Сега, имам следното предупрежение. Едва ли хора, които не са чели първата или втората част, ще седнат да четат точно текст за третата, но ако все пак още не сте попадали в лудешкия свят на Браун, бързо бягайте към линка на ревюто за първата част няколко реда по-горе, за да не видите нещо, което ще ви съсипе удоволствието. При все това ще внимавам.

Войната не е чудовищна с това, че превръща хората в трупове, а най-вече с това, че ги превръща в машини. И горко на онези, от които няма друга полза във войната, освен да захранват машините.

 32620897  Краят на втората част беше… смазващ. Знаете го. И началото е такова. Бунтът се е разпрострял из цялата Слънчева система, но е тотално балканизиран (има такъв термин, ако се чудите) – отделни фракции преследват свои цели, а Луната далеч не може да наложи бързо и ефективно властта си, макар Златните да правят всичко по силите си. Всъщност именно в тази разпокъсаност и Дароу ще открие начин да продължи своята борба за освобождение далеч не само на Червените. Както предвидих в текста си за предната част, ключови са всъщност войнствените Обсидианови, държани в сляпо суеверно подчинение от фалшиви богове (думам ти, дъще, сещай се, снахо). Предстоят много битки, тежки загуби, космически флотилии ще се сблъскат, но победата далеч няма да е за тези с повечето кораби и войници. Пиърс Браун стеснява малко мащабите и вече с по-уверена ръка удържа действието върху главните герои и тяхната обречена борба. Както се очакваше, важни са точно ония наперени хлапета от първата, които се сражаваха в полето за оцеляването си, всеки от тях заема ключово място и във войната. И преживяванията им от началото предопределят и позицията им сега – или почти.

   Като цяло според мен Браун има проблем само с постоянното си двоумене дали пише янг адълт или чиста фантастика. И в липсата си на решение изсипва солидни дози и от двете. Ако тая трилогия бъде очистена от постоянната горест на Дароу и сложните незрели отношения на героите около него (не всички, де, малко за цвят и вкус си не е лошо), би станала една от знаковите фантастики на последните години, тя дори и в момента е, но с примес, който дразни навършилите пълнолетие. Силата на третата част е в пълната непредвидимост, която обаче се конфронтира с разказването от първо лице, защото хем Дароу ни запознава с всичките си душевни терзания, хем едновременно с това скрива гениалните си планове да надделеее над могъщите си врагове – е, няма логично как да стане тая работа.

 29481931   И все пак – краят. Да. Този човек просто умее да пише добър край на книгите си, което на много от авторите в наши дни не им се получава винаги (Сандерсън, Малерман). Всяка от трите части имаше изключителен завършек – и Утринна звезда не прави изключение. Забравете за банален хепиенд, забравете, че умните ни герои ще избегнат всички капани и ще спечелят, защото каузата им е праведна – и свободата ще възтържествува. Напротив. Браун е дяволски умен тип, който е изградил вселена, която налага компромиси, налага да бъдат взети гадни решения. И тук героите му като цяло и Дароу в частност доказват себе си.

   Яд ме е, че трилогията завърши, добро забавление е. Сега, като я има в цялост, се надявам повече хора да посегнат към нея и да има шанс да се продължи с новата поредица на Браун – Iron Gold. А ако ви се чете нещо друго такова милитаристично и мащабно, обърнете внимание на “Ветеран” и “Война в небесата” на Гавин Смит.

Сподели:

Facebook Twitter Email