Където книгите живеят

    Това е една от малкото гледки, които са ме радвали у дома в последно време, чудно напомняне за изумителните филм и книга “Портокал с часовников механизъм”. И добро начало на книжна статия, посветена на любимата ми библиотека в родния Видин, в която ходех поне два пъти седмично. Планирам този текст от няколко седмици, но други като тези за Книгобъдещето, третия рожден ден на блога и партито след това я забавиха. Все пак времето й дойде, в синхрон с новината, че Дунав мост 2 е завършен и Негово Сиятелство Премиерът ще мине по него – като че ли му е нужен мост да прекоси река, но нейсе .

      Буквално от години все се каня да мина през градската библиотека във Видин и да занеса малко книги, които и у дома запълват всяко възможно пространство. Обикновено си ходя през уикендите и това е сложно, но този път бе делничен ден и можех да изпълня заканата си. Напълних един сак с готини неща и се запътих към библиотеката. След като ги оставих в една стая, в която изумен видях почти чисто новата “Мисленето” на Даниъл Канеман, отидох в отдела за възрастни, където ме очакваха още чудесни изненади.

Истина е, че от доста време насам съм скептичен за бъдещето на библиотеките в този им вид. Винаги съм смятал, че трябва да се променят радикално, за да оцелеят. Но факт – в добрата стара градска библиотека във Видин (официалному се води “Регионална библиотека ”Михалаки Георгиев”) открих огромно количество прекрасни нови книги, които – както е видно от снимките – са на почит и четени честно.

Бях щастлив да видя познати като библиотекарката Поли,
която някога бе мой верен съветник в избора на нови и нови книги.
Тя и нейната млада помощничка бяха страшно любезни и дори откриха старите ми заемни картони – беше си забавно преживяване да видя какви шашмотевини съм поглъщал наред.

Бързо реших, че си заслужава да направя куп снимки на библиотеката и страхотните заглавия, които забелязвах, накъдето и да се обърнех. Един бюрократично намръщен господин реагира доста негативно на това ми намерение – сякаш бе някаква тежка простъпка да правиш снимки на обществено място като градската библиотека?! На настойчивите му настоявания да поискам разрешение от директорката аз противопоставих изпитания си журналистически непукизъм и просто свърших това, което си бях наумил. Изключително неразбираемо е за мен да пречиш на човек, който се опитва да направи нещо добро за библиотеката, не да подготви терористичен акт срещу книгите и читателите, да речем.

Още с влизането зяпнах – на едната поставка се бе разположила “Доброжелателните” на Джонатан Лител, която точно в този момент препрочитах. От вида й съдя, че е на почит и това е страхотно!

Това бяха току-що върнати книги, чакащи следващия си читател - “Полет над кукувиче гнездо”  на Киси и “Падението”, много силната втора част на трилогията “Напаст” на дел Торо и Хоган (“Артлайн”, не мислите ли, че е време за третата? ).

Първа част на “Атлас изправи рамене” на Ранд и куп трилъри стояха на щанд с препоръчана литература.

“Оцелелият” на Чък Паланюк и “Голяма червена текила” на Рик Риърдън бяха техни съседи, ако не ме лъже паметта.

Изненадващо – много силна и мрачна книга - “В началото бе възпитанието” на Алис Милер – бе една от първите, които видях в нехудожествената секция на библиотеката.

Нелошата “Фриц Колбе” и едно крайно разнебитено копие на “Ледоразбивачът” на Виктор Суворов деляха рафт.

  Една от силно впечатлилите ме книги - “Речта на краля” и плашещо много четено копие на някоя от безбройните шашмотевини на Мулдашев.

“Не революция, а спецоперация” на Стариков, още една конспиративна книга, но и готината “Двете Америки” на Фелипе Фернандес-Арместо теглеха вниманието в историческата секция.

“Духът на атеизма” на Конт-Спонвил, книга, на която отдавна се каня да хвърля око отново, мисля, че вече ще я схвана изцяло.

Моята книга-душманин, с която още се боря – “Джонатан Стрейндж и мистър Норел”. Само страховито готин край ще спаси тази пределно мудна книга от негативно ревю, ще се види в близките дни.

“Цар Плъх” на Клавел е една от най-любимите ми книги, четена поне  7-8 пъти,
всичките далеч преди създаването на  Книголандия.

И “Шогун”, която започнах да чета преди месец и ме отказа още  на половината на първи том, ще й дам отново шанс, просто сега не ми е до приключенска проза.

Не само два тома на “Дюн” (и двата първи), но и “Луната е наставница сурова” на  Хайнлайн, че и биография на Айн Ранд наблизо.

Само извадки – “Звездни дневници” на Станислав Лем, “Бозайници” на Пиер Меро,
“Вино от глухарчета” на Бредбъри.

” Към един незнаен Бог” на Стайнбек, “Ловецът на хвърчила” на Хосейни, “Сладкото на дъното на пая” на Алън Брадли.

Това е само един бегъл поглед към по-видимите лавици.

    Видимо е – книги има и в никой случай не са прашасали заглавия от соца, напротив – нови-новенички чудесии чакат своите читатели и, съдейки по вида им, ги намират.

     Във Видин в момента има две малки книжарници, които никога не са имали прекомерен наплив на клиенти, логично с оглед на тежкото положение на родния край. Но при наличието на такава библиотека оправданията с липса на пари не вървят, просто не вървят.

     Затова – бегом натам и да кажете, че аз ви пращам, та другия път да не ми пречат да снимам

    А аз обещавам в идните месеци да занеса още нови книги от Книговището ми (което обещавам да обновя с поне още 200-300 заглавия, просто не мога да намеря времето, сори).