Едва ли има съмнение по въпроса, че Деян Енев е еталон за майстор на късия разказ. В новия си сборник - “Внукът на Хемингуей”, това е препотвърдено доволно, а вече си имам едно доказателство срещу личното ми убеждение, че автори, които издават често, пишат слабо. Факт, последният сборник на Енев - “Българчето от Аляска” – излезе наскоро и беше чудесен; втори, потвърждаващ факт – в новия му сборник отново има прекрасни разкази, които просто те докосват по тих, деликатен и ненатрапчив начин.

   Енев има страхотния талант да разказва делника по начин, който го превръща в празник. Умее да обрисува обичайния живот в толкова топли и хубави краски, че да се влюбиш в него, дори и редовно да го подминаваш, забързан в своето си живеене. Образите му са и изчистени, и наситени – в малкото странички за всеки разказ те рядко имат място да станат противоречиви и нестройни личности, но показват някоя от страните си, която ги характеризира най-добре. Някои от разказите в сборника вече са излизали в интернет и хилядите споделяния и коментари са най-добрият индикатор за стойността им – такива са далият име на сборника “Внукът на Хемингуей”, “Протестът” и др.

  Обърнете внимание на “Коминочистачът” и поръчания и доставен късмет. На “Всичко за левче” и дареното стихотворение. На “Котето” и първия разказ на писателя. “Лястовицата” с невероятния край или “На долната земя” с покъртващия такъв. И на останалите, не знам кой точно ще е вашият разказ в сборника (или ще са няколко), но ще откриете такъв, знам. Щом аз открих разказ, сякаш писан специално за мен – “Пелтекът”, в който драмата на заекващите е описана и с умение, и с хумор. И ми стана топло и хубаво от него и от останалите.

Вземи с безплатна доставка.

Вземи с безплатна доставка.

 Сборник, сбрал откъси от живота, които си заслужава да премерите – мисля, че ще паснат на всеки, опазил човещина в сърцето.

Сподели:

Facebook Twitter Email