Мила Ташева ми даде тази стихосбирка с думите: “Това е за теб, сигурна съм, ще ти хареса”. И за пореден път бе права, както обича да ми натяква, особено след като години ме гонеше да прочета “Мидълсекс” на Юдженидис. “Воден знак” на Крум Филипов ме развълнува, дори немалкото религиозни връзки бяха красиво вплетени в чувствени и толкова човешки трепети.

Не трябваше да сядам върху пясъка -
ще се объркам с друга песъчинка.

Господи, къде

си я повел?
Защо си ѝ наметнал
походка на богиня.

Тя беше слънцето за мен.
Под нея
вените ми изпъзяваха на припек.
Над нея
думите ми се разлистваха,
в средата
с ей такива очни ябълки.

Поспри я за малко…

Тя спа във стаята ми.
Казвам ти –
познах я.

Варварин

С брадва, с устни и с цвете
пристигам – брадясал и лош -
дух на пияна комета,
разгърдила цялата нощ.

А цялата нощ е красива -
с душа на вълчица,
с бедра до зори.
Особено
когато заспиваш -
ти си тази нощ.

Единствена.
Ти.

Портрет в парк-хотел „Москва“

Когато проститутките се трудеха
набързо
между изтънелите си токчета…
Когато стриптийзьорката събличаше до кръв
очите на мъжкарите…
Когато тези, най-богатите,
посочиха с банкноти към небето ми –
да видят водните му знаци…
…И времето – бездомно,
на места значително,
ми причини разкъсаната облачност…
Тогава
някакво момиче
се подписа
на долната ми устна.
Вдясно.
Сподели:

Facebook Twitter Email