Един приятел ми изтърси цялата мащабна трилогия “Многообразие” на Стивън Бакстър и… я сложих на купчините, където тя постепенно потъна под тежестта на безбройните си страници. Но вярно за всяко нещо си идвало времето – и след прочитането на първи том, “Време”, си нямам и понятие какво ще се случва в следващите два. Още първата част има своята самостойност и напълно приемлив завършек, след като успява да разведе читателя из милиони и милиарди години, из паралелни вселени, сериозни космологични теории и в крайна сметка много, много конфликти между хората и… едни усъвършенствани сепии.

 51vjMUVZmNL._SX318_BO1,204,203,200_  В близкото бъдеще един предприемач, който подозрително много, ама адски много прилича на Илон Мъск, мечтае за космоса. Рийд Маленфант е обсебен от своята визия, която НАСА отхвърля, и се стреми да развие сам своя космическа програма – дори ако това означава да наруши закона. Плановете му придобиват фокус с появата на диаболичната фигура на мистериозен бизнесмен, който твърди, че от бъдещето ни предупреждават кога ще свърши светът – а именно след 200 години. И че на един близък до Земята астероид, Крутний, се крие нещо, което ще помогне за промяна на това пророчество. И Маленфант се насочва натам с всичко, което може, включително с разработката на свръхумна сепия, която според теорията е по-добра инвестиция от роботизиран кораб – теория, за която определено усещам, че много ще се съжалява. А на Земята едно след друго се раждат необикновено умни деца с фиксация към сини кръгове, които осъществяват научни пробиви едва ли не в люлката – и събуждат и ужас, и възторг в обикновените хора.

9536764._SY475_   Прескачайки между различни гледни точки – не може да му се оспори на Бакстър, че избира много по-трудния вариант, а именно да движи действието през изключително различни герои (и сепии!) – действието постепенно набира скорост с космическата мисия до Крутний, където се крие портал, който отвежда в неизвестна посока. Маленфант няма избор, освен да подготви втора мисия, която вече го изправя на война с американското правителство, а това, което му предстои, не може да бъде предадено. Размахът на Бакстър е изумителен, мога да го сравня единствено с този на “Домът на слънцата” на Алистър Рейнолдс, и наистина сред всичките сложни физични теории, боричкания, пътешествия из бъдещето и други вселени човек просто не може да си поеме дъх.

 Много отгласи има в тая книга. От една страна, краят неминуемо припомня за “Една одисея в Космоса през 2001 година” на Артър Кларк. От друга, умните сепии пък към серията за Ъплифта на Дейвид Брин. Умните деца, разбира се, към “Играта на Ендър” и останалите от поредицата на Орсън Скот Кард. Лунната база, от която Земята се страхува и с която воюва, на “Луната е наставница сурова” на Робърт Хайнлайн. Сигурно има и още, които не съм хванал, разбира се.

  Нямам идея какво ме очаква в “Пространство” и “Произход”. Но скоро ще разбера.

Сподели:

Facebook Twitter Email