Елена Филипова, преводачка както на любимата ми “Псевдонауката” на Бен Голдейкър (и чаканата съвсем скоро “Капаните на фармацевтиката”) и “Как работи умът” на Стивън Пинкър, така и на куп други чудесни книги, гостува отново в Книголандия със според мен най-доброто ревю за “Възвишение” на Милен Русков, за което аз писах с възхищение през септември миналата година. Преди време тя написа прекрасен текст и за “Джобна енциклопедия на мистериите” на Русков, а в настоящия си текст по изключително смел и забавен начин е уловила стила на писателя и го е вплела в писанието си:

    Най-сетне и у нашата книжнина да се яви списувател, дето да можем да го турнем гордо до сичките прочути словесни херои на Европата и да кажем: ха сега, видите ли, не само че сме дали и ний нещо на светът (розовото масло, киселото мляко и прочее), ама и още имаме що да дадем! И не, не иде реч за костите на Йоана Кръстителя, щото там работата още е малко мътна, някои учени люде не й хващат вяра, то и аз си имам едно наум, по нашенско кости биля има, що пък тия баш за Кръстителя ги нарочиха, ама нейсе, ако има някаква файда народна в цялата гюрултия, тъй да е, ни ще слагам аз прът в народната каруца.

     Та да се върна на думата де. Чета я аз книжицата на господина Рускова и едно ми такова мило става, едно драго такова – сичко тъй хубаво му разбирам, гаче аз съм го писал. (Там дето има тъй, по зафърцунени думи, господин Русков ги надлежно обяснява.) То разумява се аз така хубаво не мога да го напиша, то си чалъм трябва за тая работа, ама искам само да кажа, че ми й много присърдце писанието му – едно такова хем увлекателно, хем поучително най-свише, с разни дълбокомъдри мисли изпълнено за живот, свят и све останало, ама и голям кодош пада чат пат. То зер зарад тоз кодош понявга не знайш кога ти верни неща разправя и кога най-паче ся с читателя бъзика (майтап си прави демек). Ама той читателя ако е прост, нек са лъже. Пък и да се излъже – вреда няма да е голяма, щото за таквизи дето все отгоре отгоре се суркат, господин Русков такъв прелюбопитнейший плот приключенческий е засукал, че пак няма с праздни ръце да останат (плот – туй е ново слово алангле и ще рече върволицата случки, за кои се повествува).

    Ако ли пък человек в школото не са е само маял и драл гащи по чиновете, ами са е просветил усърдно и са й нажабурил обилно и праворазбрано со световната цивилизация, то тогаз книжката на господина Рускова още по-мъдра и красна стори му ся бити. Ще има да се диви такъвий читател не само на перипетиите захласващи на юнаците от тоз наш най-драгоценний исторический период – Възраждането Българско, – ами ша са радва и на язика меткий и аслъ юначеский, ще си возвисява душата с картини светлоструйни и мисли всевечни и ще сваля капа на цялата премудра ученост, дето господин Русков щедро е разлял по страниците на творението си на ползу роду и за просвещение на българския народ.

    Дето се вика, хвала на такива люде и ашколсун!

    П.С. (после ся сетих, ще рече) Да си кажа правичката, господин Русков може да е учен человек, ама едно нещо много ма усъмни – как тъй ще го хване чиляка запек от сливи? Ми че то от сливи карантиите ти кат река шурват, туй го знам от личен опит, щот не слушах баба ми кат ми разправяше да не зобя джанки като теле у люцерна изтървано, че после ще спя в клозета. Е, не спах там, щото то с такъв зор спи ли се изобщо. И не съм само аз де, чувал съм го и от други хора, сички така разправят, че сливите прокарват – даже ако нещо си се спекъл, изяж няколко сливи и си се отпушил най-категорически.

    Та това със сливите значи много ме чуди – да не би пък да са някакъв по особен вид, дето ги нямаме по нашенско? Щото не ми се вярва някак такъв многоучений человек като господин Русков таквоз просто нещо да не знай, не, не ща да го повярвам, тоз енциклопедический ум таквази грешка не мож допусна.

    Или може пък на времето, преди сто лета и кусур, сливите другояче да са действали? Това малко странно ми се чини, ама знайш ли, сичко се променя, не седи на едно място, дето вика и госин Русков, днеска е едно, утре наобратното. Някой, знайш, искал свобода и човешки правдини, ама после кандисал на богатства и пари. Дядо Юван, дет толкоз зор фърлил за освобождението българско, след има няма десетина лета се отметнал и – йок, никво царство българско няма да прайте, на две полвини си стойте (на три полвини даже, викат някои). Некъв пък улавник разправял, че в зандана вместо на хаирсъзи попаднал на хора и те го направили чиляк. Ама от после се оказало, че те все пак си били хаирсъзи, така че оня престанали да го броят за чиляк, щото не може, нали, хаирсъзи чиляк да те правят. Ей така са въртят нещата в света, нищо не си седи както е било отпървом турнато. Днеска едно, утре друго, а в другиден не знаеш дали ще е пак едното или нещо трето и четвърто – глава да ти се замае.

     Та сигурно и със сливите ще да е така – може по турско време на запек да са карали чиляка, пък после, като се освободила България, и на тях им станало едно волно, едно леко такова и са понесли много по-свободно и вихрено през чървата человечески, което откъмто човека са изявило като дрисък.

     Ей тъй мож да са реши тая проблема озадачающа с сливите. А може и да не е така, знам ли, може някво друго решение да има, дето на моя акъл му бяга като суяк от орлова сянка.

     Само да не рече някой, че са заядам с господина Рускова и под вола теле диря крив да го изкарам. Сакън! Дето викаше един друг учен мъж, на Гарибалди земляк – ако си изпедепцал цяла Илиада, не е срамота да си позадрямал малко нейде.

    Та тъй де, да кажа пак, ако някой заблял са ми е изтървал тънката мисъл: писанието на господина Рускова е роман возвишающий духът, патриотическата гордост, краснословието, душевното веселие и българската книжнина повсеместно.

    П.П.С. (пак после ся сетих) Чувам, че господин Русков твърдо й забранил тоз му велелепний роман да са превежда на други язици – и с право, бих рекъл аз, който иска от тез перли премудрости да черпи, да научи болгарский язик прекрасний и да не кастри дивите му ластари, не рендосва инатливите му чворове, да не плеви завързаните му коренища, а бе да не стяга волното му буйство в чуждоземски цивиливизаторски рамки – сакън! Не мож нахлузи французки чорапогащи връз български потури, човече, хич не са и пъни. Та затуй да кажа – и аз не давам тоз мой отзив личний и сърцеизлиятелний да са превежда – не, не и не! Да ма молите, да ма плашите, да ма псувате – не ща и точка! Тъй да знайте, драгомани французки, ингилизки, спанярдски и сякви други – аз Яна на турска вяра ше дам, ама туй си писание красно на чужд язик не давам! На, сега вече си казах сичко и слагам тука окончателний конец.

Сподели:

Facebook Twitter Email