Все си повтарям като мантра, че аз кримки не чета и все се оказва, че това не е баш така. Още първият ръкопис на Лора Лазар, който прочетох преди година – “Грешният квартал”, – ме грабна и беше удоволствие да препоръчам книгата за издаване, а сега следващият ме изненада още по-приятно с актуално политическо-асасинаторска тематика, но няма да ви издавам почти нищо, за да няма после камъни по моята глава.
Интригата е завъртяна около депутат, който нагазва в сериозна беля с младо момиче, което взема на стоп и по-късно става обект на изнудване със снимки на трупа й и самия той в кадър. Около него две жени правят картината още по-сложна – младата съпруга на депутата, заради която той е зарязал първото си семейство, и красивата Ива, момиче със загадъчно минало, което малко по малко се разкрива до плашещата истина – а тя е по-жестока, отколкото може да си представите (освен ако наистина не си падате по хоръри, де). Самоличностите на двете жени се смесват по плана на прикрити конспиратори, които имат ясна политическа цел и ще я достигнат на всяка цена.
Любимият ми инспектор Мишената е пак на линия, по-лют и ядосан отвсякога, защото не само трябва да обгрижва с нежни и бликащи от престорено уважение грижи депутата, така и да разследва кръпките както в неговите оправдания. Същевременно се оказва почти невъзможно да се срещне с драгоценната му съпруга, а пътем трябва да издири изчезналата Ива, която незнайно защо бяга ранена от болницата. Труповете си валят, интригата се завързва здраво, но Лора Лазар умее да удържа действието си в рамки – без да допуска да се разширява с излишни неща. Малко по малко нещата започват да се изясняват и разплитат, не без пускане на още кръв, а кулминацията вече чука гръмотевично на вратата.
Както написах и в предното ревю за книга на Лазар, много харесвам стила й на писане – изчистен като стил, грапав като речник и балансиран като смъртоносно острие, точно криминале в кореспонденция с действителността навън, с рационални и умни лоши, както и добри без суперменски способности. Мишената ми става все по-любим герой и се надявам да прочета още доста романи с неговата мрачна физиономия.
А кой е убиецът и коя е целта му – мисля, че отговорът няма да ви изненада ни най-малко. И пак ще ви стане готино.
Корицата ме стресира изключително много и в същото време ми е много позната. Порових се из книгите на едно любимо издателство и докато търсех да разбера на какво ми напомня, открих доста съвпадения.
Мога да се обзаложа, че художникът на корицата е един и същ – с подчертана страст към точно този тип кукленски глави. Давам примери:
http://www.ednorog.com/book_details.php?book=115
http://www.ednorog.com/book_details.php?book=190
http://www.ednorog.com/book_details.php?book=118
Последният пример всъщност е книгата, която доста често съм гледала и явно с нея свързвам тази корица.
Има и други любопитни съвпадения. Като гледам “Еднорог” работят само с един или двама художници. Ако съм права, човекът с куклите си пада фен на оръжията – пистолети, шпаги, мечове. Още – шлемове, бесилки и изключително много обича да слага петна кръв по кориците. Точка. Дотук с моя частен шпионаж.
Да, има сходства, но създател на корицата ни е младата ни дизайнерка Деница Трифонова, която със сигурност не е правила корици за “Еднорог”. Идеята за счупена кукла идва пряко от Лора Лазар и много сполучливо илюстрира едно от ключовите внушения в романа – за погубеното детство.