“Заклинателят” а.к.а. “Екзорсистът” беше за мен само зловещ филм от типа, който не е точно по моя вкус. Затова, когато колегата Бла подхвърли, че излиза ново, преработено от самия Уилям Питър Блати издание по случай 40-годишнината от написването на книгата, и може би ще е хубаво да се преведе и издаде в нашата серия “Магика”, погледнах скептично на идеята. Още повече, че демоничното му вдъхновение мигновено започна да чертае сатанински планове за провокативна корица, от която ми се изправиха косите. Факт, по подобен начин реагирах и на “Z-та световна война”. И отново сгреших, започна да ми става привичка за подобен тип заглавия май, но затова и с него сме си поделили селекцията на книги.
След няколко месеца превод от неповторимия Любомир Николов (вижте неговия увод към книгата тук) и успешна и адски забавна фотосесия за корицата (вижте долу кадър от нея) беше време да се зачета и аз в “Заклинателят”, въоръжен предварително със знанието, че няма да се връзвам на видимото религиозно внушение в нея, а ще се кефя на якия хорър. И се накефих, дявол го взел, ха-ха-ха (демонски смях).
Подозирам силно, че историята ви е позната, та само ще я маркирам накратко. 11-годишната Ригън Макнийл се променя рязко от слънчево, красиво и невинно момиче в странно същество, което определено не е тя. Майка й – прочутата актриса Крис Макнийл – се лута сред лекарите, но никой не може да намери решение на проблема. Ужасът се задълбочава, когато пред къщата е намерен трупа на неин близък приятел и колега. Загадъчната му смърт поражда полицейско разследване, което е в синхрон и с друго, посветено на неколкократното оскверняване на близката църква. Сред тези драматични събития се намесва и йезуитът Деймиън Карас, който редом с личните си демони и житейски проблеми се забърква дълбоко с “болестта” на малката Ригън.
Малко по малко най-страшното и невероятното остава единствено възможно – момиченцето е обсебено и чудовищното й поведение има обяснение само в областта на окултното, с което католическата църква се бори от векове с екзорсисткия ритуал… Но самото му провеждане застрашава живота на всички наоколо…
“Заклинателят” е една изключително психологическа книга. Блати с огромно чувство за мяра редува различни сцени, в които героите около малкото момиче-демон пропадат – всеки в своята бездна, – а рухването на майка й е описано по потресаващ начин. Моментите на чист ужас, когато чудовището използва тялото на Ригън по най-извратен начин, сипейки сквернословия и заплахи към всички, превръщайки я в нещо страховито и зло, са основата, на която се гради нуждата от абсолютна и непоклатима вяра, която може да го победи. Затова и полицаят, колкото и да е хитър и интелигентен, не може да се добере до истината. Затова и йезуитът, запътил се към безверието и невиждащ вече нийде своя бог, трябва да намери път към себе си и вярата си, за да се превърне в боец за доброто.
Лично аз намирам фигурата на възрастния йезуит – Мерин – за излишна, но Блати си знае защо му е нужен – може би като катализатор за връщането на вярата на Карас, за появата на сигурен стожер за Крис и “бащински” образ за момичето в цялата история, който да й даде силите да се справи с обсебилото я зло. Наясно съм, че това са мои лични спекулации и той може да е просто литературно решение на автора и нищо повече.
Като цяло “Заклинателят” ми достави истинско неподправено и с много тръпка удоволствие, но беглите кадри от филма ме убедиха, че не искам да го гледам, дори и саундтракът да е с любимите ми Tubular Bells на Майк Олдфийлд. Изключително доволен съм и от корицата, и от трейлъра към книгата – благодаря на всички, които се включиха в направата им, беше свършена чудесна и достойна за книгата работа. Вярвам, че това е правилният път – качествени автори и книги с провокативни, но в рамките на добрия вкус, кампании.
И за десерт, кадър от фотосесията. Беше си забавление, определено 🙂
От същия жанр
