В първия роман – “Подвижният замък на Хоул” – трябваше да гоним замък сред хълмовете. В “Замък в небето” тази възможност я няма. Светът е различен и градчетата от западен тип са заменени с такива от източен. Или по-просто казано, попадане в един шехерезадов свят. Почти до края този факт ме хвърляше в леко недоумение, защото на корицата изрично пише, че книгата е продължение на първата, а прилики на практика нямаше.

   Иначе разказът е почти класически – търговецът Абдула се сдобива случайно с летящо килимче, което по изпитана стратегия го отвежда сред строгоохраняваната градина на принцеса Нощно Цвете, която досега не е виждала мъж поради… познахте, пророчество, че ще пристане на първия мъж, който види. Нещата се объркват, когато зъл джин отнася принцесата, но просто си  нямате и най-малка идея с каква цел – скъсах се да се смея на това и нямам ни най-малко намерение да издавам тайната. Абдула няма избор, освен да се втурне да я дири, за което ще му помогне… хм… дух от лампа. Приключенията ала Аладин се редуват едно след друго, докато не финишират в един замък сред облаците, където източната фантазия се разбрида и под нея прозира връзката с “Подвижният замък на Хоул” и произтичащите от това последствия.

   И все пак смятам, че авторката можеше малко повече да избяга от основните постулати на източните легенди, но нейсе, ядва се, особено като си направя сметката, че днешните тийнейджъри спокойно може и да не са чували за Харун ал-Рашид или Шехерезада. В такъв случай лъскавата корица на “Замък в небето” ще им открие един различен свят. И все пак ще бъде тъжно да се случи точно по този начин, нали?

  И една шега: следващият роман в серията навярно ще се казва “Малък замък в прерията” :)

Сподели:

Facebook Twitter Email