Добрата кримка си е добра кримка, но често това означава и спазване на канона – което е нож с две остриета. От една страна, липсва елементът на изненадата, от друга – носталгията е провокирана, сякаш се гмурваш отново в свои води, след като си бродил из далечни морета. Не мисля, че има смисъл да си говорим празни приказки – ако Дж. К. Роулинг не бе разкрила, че седи зад псевдонима Робърт Галбрейт, едва ли щяхме да видим „Зовът на кукувицата“ на български език – все пак едно е позитивно приемане от публика и критика на дебютиращ автор, друго е гарантираният бестселъров статус, който разкритото авторство гарантира. А аз поисках да я чета, защото ми хареса „Вакантен пост“ и исках да видя как ще се справи авторката в различно амплоа.
Отговорът е пoзитивен – може и това. Галбрейт/Роулинг създава герой, който е толкова типичен за жанра, че чак по едно време си помислих, че пародира, и още не съм отхвърлил това си съмнение. Прясно зарязан от любовта на живота си, задлъжнял здраво, без никакви належащи задачи – Корморан Страйк е дебелак с лоша хигиена, който определено не е любимец на съдбата. Настоящето му предлага една лоша и една добра новина – лошата е, че трябва да живее в мизерния си офис, а добрата, че клиент (разбира се, богат) иска да му възложи да разследва самоубийството на сестра му. Тя е (била) красавицата Лула Ландри, чиято бурна кариера на супермодел е минала през всичко лошо, свързано със славата, и която е полетяла от терасата на апартамента си в една злощастна зимна вечер. Щателното разследване не е открило нищо подозрително – но едва ли някой започва да чете криминален роман с очакването първоначалната полицейска версия да се потвърди, нали?
Въоръжен с две важни неща – отчаянието и временната си нова секретарка Робин, свежият полъх в целия роман, Корморан се втурва да разследва местопрестъплението, близките, околните – всичко, което би могло да има отношение към случая. Следи се натрупват, а покрай работата си детективът трябва да се оправи с драмата в личния си живот, да я опази от всички околни, както и да пречупи цял куп високомерни богаташи. Един след друг герои влизат и излизат, спорят и се карат, а авторката успява да ги оживи с едва няколко думи, да ги превърне в живи личности с всичките им достойнства и недостатъци – тук Роулинг издига книгата далеч над средното ниво, придава социална дълбочина и драматични стойности на случващото се.
Както и казах в началото, „Зовът на кукувицата“ е написан в най-добрите класически традиции на британските кримита, с намигване към майсторите и спазване на правилата. Силата на Галбрейт/Роулинг отново е в чудесното обрисуване на характерите, на проследяване на живота им и обвързване на читателските емоции с тяхната съдба – няма как читателят да не заобича тромавия и нескопосан Корморан и умницата Робин. Животът на жертвата се разкрива през разказите на хората около нея и постепенно празноглавата хубавица се вплътнява в трагичен образ, който през целия си живот се е борил с вътрешни и външни демони – и че навярно Лула е била свободна само по време на краткия си полет.
Както може да се очаква, Корморан Страйк ще бъде герой на поредица от криминални романи, които, едно на ръка, ще са сигурна златна мина за автора и издателите, но, от друга, се надявам да бъдат поне толкова добри, колкото тази първа книга, а защо не и повече, мегдан за развитие има винаги.
От същия жанр
