Усещате ли, че има нещо сбъркано в света около ви? Че живеете сред илюзии, заблуди и откровени лъжи? И ви се иска да се измъкнете, но сте затънали в лепкавата кал на българщината…
Ивайло Борисов е създал великолепен герой с ръбато име – Бенедикт Томов, който няма как да пасне на околния свят. Бунтар от първата до последната страница, той изкласява от техникум за хранене до спечелване на милиони, но “честно”, или поне така е по неговата скала.
Бенедикт не е симпатичен герой. Той пие много, ама наистина много, пуши яко, включая ганджа, не пропуска случай да се заяде с околните и да включи юмруците си в действие, дори и срещу жени, пенсионери и каквото там е насреща и се увлича в наглостта си.
От готварство той се хвърля в уебдизайн, оттам решава да печели пари и с братовчед си започват далавера по крайно странен начин – пребиване на две тарикатчета, паническа кражба на колата им, бягство с нея, сборване с един бакшиш, смугване в квартирата и остър (буквално) сблъсък с истерични съседки, завършил в районното… Да, последните събития само за ден. А колко неща остават…
Шантав роман и то в хубавия смисъл на думата. Борисов хич не си поплюва с речника, даже малко досажда с псуването, но от наблюденията ми в градския транспорт май наистина така говорят днешните лумпени. Иначе прозата му е бърза и увличаща, само адмирации за нея, умело е вплел интригуващо действие с интересни размисли за шизофреничната реалност около ни.