Следва пристрастен текст.
Знаете колко важно е за мен да откривам силни български автори, да спомагам да излязат в достоен вид – още в „Изток-Запад“, в поредицата „Гравитация“, имах удоволствието да бъда отговорен редактор на няколко чудесни книги – „Самира“ на Боримир Дончев, „По-тихо от мрак“ на Христо Кърджилов, „Не беше тук и си отиде“ на Георги Томов, „Ана“ на Диана Петрова, „От Космоса с любов“ на Станислава Чуринскиене, „Революция с аритмия“ на Йордан Свеженов, пак там работих по книгите на Лора Лазар „Грешният квартал“, „Убиец назаем“, „Веселото гробище“, после с последните двама продължихме сътрудничеството си в „Сиела“ с „Огненото разпятие“ и „Анархия на три морета“, а преди това в „Deja Book“ издадохме „Булото“ на Мартин Маринов и „Лятна детективска история с таралеж“ на Деян Копчев… всяка от тези книги ми е присърце и съм щастлив колко много хора ги оцениха. „12 любовни разказа“ на Иван Марков е също толкова лична и важна за мен книга, беше планирана да излезе в „Deja Book“, но реших, че след като първият роман на Иван е в „Сиела“, редно е и сборникът да носи това лого.
Дълго встъпление, а? Дълго отлежаваше този сборник, нормално – от месеци си знаех, че искам да излезе точно за празника на влюбените и това се изпълни. Рядко решавам, че ще издам някоя книга, още повече сборник, от първите страници, но тук се случи точно това. Лекотата, с която Марков изгражда забавния сюжет в „Криминален любовен разказ“, ме спечели от раз и и след него бе въпрос на време тази книга да се появи на бял свят. Творбите в нея не са просто любовни разкази, цели 12 би било крайно досадно, макар да знам, че има хора, които не излизат от епидемично разпространяващите се сърцетупни книги – за мен бе важно, че в тия разкази има идеи, които надграждат романтичната основа, които я използват като стъпало, а не спират на нея.
Любимият ми разказ носи скромното заглавие „Най-обикновен любовен разказ“ и описва търпеливо чакащи на опашка мъже, взели решението да приключат с живота си, като си платят, за да скочат в едно езеро с колата си. Шантава идея, която може да има всякакъв край – от хумористичен до трагичен, но Марков ме изненада, ще изненада и вас, мисля си. „Природозащитен любовен разказ“ също харесвам много, обединявайки натурализма на срещата човек-природа с мистицизма на живота след смъртта. „Научнофантастичен любовен разказ“ пък описва историята на мъжа, който приема чуждите татуировки и го доизносва, неминуемо взимайки и по нещо от хората, които са си ги направили първоначално, но после, променили се с времето, възжелали да се отърват от тях.
В разказите на Марков като цяло е налице липса на въведение, на подготовка на читателя – вместо това той бива запратен мигновено сред героите, сред действията и мислите им, и чак след страница-две започва да се оформя какво и защо се случва. Това ми харесва, липсва класическата сдъвканост на постепенното изграждане на сюжета, на напасването на частите като тетрис – до изчезването на каквато и да е изненада. Няколкото по-дълги разказа имат вътрешна сложност, която не позволява да бъдат прочетени лековато, имат и това леко отклонение от реалността, което ми допада, ако е дозирано добре, и ме дразни, когато се прекалява с него.
Държа да благодаря на Ганка Филиповска (за чийто прекрасен сборник „З0 щриха за любовта“ ще пиша утре, за да оформя романтичния уикенд), която редактира прямо и безкомпромисно разказите и ги направи още по-добри, нещо, което аз нямаше да мога да направя така добре със сигурност.
Споменах ли, че това е пристрастен текст? Такъв е. Да издаваш книги е малко като да правиш любов – това е процес, взаимно разбиране и усещане, допълване на емоция и отношение. И ако днес е световният празник на влюбените, то за мен най-добрият начин да го отбележа е да ви представя тази книга. Пристрастному. И с гордост.
Вижте още какво впечатление е направила книгата на Милена Петкова от „Аз чета“ и на Петър Панчев в „Книжен Петър“.
Премиерата на сборника ще бъде вдругиден, в понеделник, в бар „By The Way“ на „Раковска“ 166, от 19:30 – вижте повече в събитието във фейсбук. Заповядайте, ще е забавно 🙂
От същите жанрове
