Жанр: История, Политика

Издателство:

Автор: Ангел Филчев

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: август 2018 г.

Страници: 376

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

  Преди няколко месеца имахме поредната среща с непознат автор в редакцията. Дойде един мълчалив мъж на възраст, донесе и книгата си, излязла в малък тираж и така и неразпростанена по книжарниците. Знаех, че идва 50-годишнината от събитията в Чехословакия през 1968 г., но не бях мислил за книга по случая, както например издадохме „Октомврийската революция“ на Дъглас Бойд по случай века от болшевишкия преврат. Но ето че книгата дойде сама – „1968. Смазването на Пражката пролет“. Но това, което ме убеди, бе самият автор – Ангел Филчев (първата я е издал с бащиното си име по лични причини), който заговори простичко за ония дни. Описа каква е била Прага, какво е било усещането да си в епицентъра на промяната, на освобождаването от комунистическото потисничество… и после как е видял танковете да се движат в редица. И си е легнал, защото е мислел, че е поредното недомислено учение, каквито е имало нерядко. Но на следващия ден всичко вече било различно. И започнала трагедията.

  174535_b Рядко се среща такава смесица между мемоар и съвестно историческо изследване. Дори ако само бегло погледнете съдържанието на книгата, ще видите колко подробно е проследено зараждането и процъфтяването на Пражката пролет, малките крачки, които постепенно водят до идеята за промяна на властващата система, реакцията на Кремъл и информацията, с която боравят съветските ръководители, както и кой точно има ясен интерес от крайни действия. И напълно ненужното присламчване на българските власти, които сервилничат по срамен начин. Описано е подробно планирането на нахлуването, арестите на чехословашките лидери, тормозът над тях в СССР и методите, с които ги пречупват. А предатели, разбира се, винаги ще се намерят. Ангел Филчев рисува обвинителни портрети на военните, които са изпратени да пречупят Чехословакия, на пропагандните им лъжи, които се сипят и преди, и по време, и десетилетия след окупацията – които лесно биват оборвани от официалните документи. Описва как стотици хиляди войници очакват всеки миг да бъдат нападнати от контрареволюционни сили, каквито не съществуват, и как се опиват от митовете, че немски части налагат ред като едно време – при нацистите. Само дето такива части също не съществуват. Медиите на Варшавския пакт се надпреварват да дезинформират, докато чехите и словаците правят малкото, което им е по силите, за да се противопоставят на агресора.

   Отделна част е посветена на българското участие в окупацията. Кои са частите, къде са отведени на обучение, какви задачи са им възлагани, как са се представили и какво се е случвало през дългите месеци на чужда, враждебна земя. Подробно е проследена гибелта на един български войник, който дезертира, но попада на лошо място в лошо време. В цветната кола към книгата са посочени документи от трагедията, разследването и възстановката.

   „1968. Смазването на Пражката пролет“ е книга, която проследява и мащабните щрихи на цялостния отзвук от окупацията, и личните истории на безброй хора, които са участвали от двете страни на барикадата. Силен акцент е пропагандната съветска машина, която до наши дни бълва фалшиви истории за геройствата на руските и останалите войски на територията на Чехословакия. Ангел Филчев е пряк свидетел на събитията, но е направил и всичко необходимо да събере документи, за да подплати историята си изцяло. С тревога споделя как един по един руските му източници или изчезват, или замлъкват – казва, че в наши дни вече голяма част от информацията в книгата му не може да бъде намерена другаде, защото в путинска Русия различните гледни точки спрямо официалната историография не просъществуват.

   Историята на XX век е често пренаписвана според нуждите на един или друг режим. Но събития като окупацията на Чехословакия са точки, около които трябва да се съсредоточат усилия, за да се опази истината от пренаписване. За да не бъдат „спасявани“ пак народите от самите себе си и желанието им за различен път на развитие.