Обожавам да правя обобщаващи статии, в които сбирам на едно място любимите книги – тези, които са ме впечатлили, които са ме променили, които са ми повлияли в една или друга посока. Вярно, в последно време май възчестичко започнах да ги правя с оглед или на почивките, които си давам, на рождения ден на блога през октомври или на Книговодителите за книжните панаири, които тази година си бяха тамън два броя (тук и тук). Всъщност сега си мислех, че ще мина далеч по-лесно и с по-малко заглавия, след като вече съм направил някаква равносметка. От друга страна обаче, не ми се ще да ви разпращам през няколко статии, за да видите всичко, което според мен си заслужава, затова все пак си направих труда да сбера най-важните заглавия от последната година. Наблегнах основно на по-нови книги, защото какво има да ви препоръчвам великолепни и знайни заглавия като „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри или „Сътворението“ на Гор Видал, двама от най-великите, които ни напуснаха през тази година.
2012 г. беше фантастична за Книголандия и всичко, което мечтаех в края на миналата година, се случи доволно и предоволно, че и отгоре – всичко това основано на здрава работа, на прекрасни приятели и близки, на вдъхновяващи хора и книги – всичко в едно. Блогът отдавна вече излезе вън от ръцете ми и заживя свой особен, публичен живот, в който аз имам роля да го насочвам в една или друга посока, но не и да мога да контролирам до кого стига и как влияе. Но неизброимите лични съобщения и писма в пощата ми ясно ми показват, че правя нещата правилно, като влагам в тях цялата си душа и не изневерявам на убежденията ми. И така ще бъде, без значение чии мазоли настъпвам и кой се чувства засегнат – аз така разбирам книгите, четенето, живота – прави нещо със страст и ще успееш.
Вън от книжните ревюта 2012 г. беше потресаващо готина и доста изненадващо завършва още по-невероятно. Годината започна се със статия за отчайващия откъм качество бестселърен списък на една от големите книжарски вериги, продължи с една статия около вълненията за АСТА, после се появиха Читателските награди „Книга за теб“, от които още имам горчилка заради някои неща, на които дори не ми се спира, поредна откровена статия за празника на книгата през април, после нещата се раздвижиха – имах шанса да почина в Италия за една седмица, където наснимах доста книжни неща (вж. поредицата статии във Всичколандия), а прибирането и 
връщането към работното ежедневие бе ознаменувано със стартирането на новия и прекрасен сайт на блога, без който просто не знам какво съм правил по-рано – никога няма да мога да се отплатя истински на „Тралалинк Уебдизайн“ за работата, която свършиха. После дойде може би най-якото нещо за цялата година – конференцията за популярна наука „Рацио“, която бе 
абсолютен успех и ми върна надеждата, че в тая държава могат да се случват страхотни неща. След това една сборна статия за Книгобъдещето започна да подготвя почвата за великолепните книги до края на годината (някои още не са излезли), а рожденият ден на блога си беше яко събитие. Дълго готвеното ни партньорство с Ozone.bg пък изкачи „Книга за теб“ в съвсем друга книжна орбита с безплатната и бърза доставка на книги, която веднага бе оценена във вихреното коледно пазаруване в последните седмици. Декември започна с един пречудесен панаир, последван веднага от адски забавно четене в клетка, за да приключи всичко с нелепата ми коледна книжна елха. Просто невероятна година, която – поглеждайки назад – ще запомня почти само с хубаво.
Разбира се, време е да премина към книгите. Опитах се всячески да огранича бройката, но това бе трудно, почти невъзможно – малко по малко изграждам у себе си имунитет към четене на книги, от които не очаквам нищо, и затова година след година смятам, че чета все по-хубави книги, за което много ми помагат безбройните приятели, запалени читатели, които имам – без техните препоръки нямаше да открия куп невероятни заглавия, които преобърнаха света и мисленето ми. Затова и смятам Книголандия за нещо повече от личен блог – сайтът се формира и от мнението и препоръките на страшно много хора, дори непознати ми лично читатели, които страстно ми препоръчват хубави книги – така открих например „Кръчмата на Калахан“, това любимо чудо! Просто четенето хората сбира и това си е.
Художествената литература определено взе сериозен превес в Книголандия, за хубаво или за лошо. Гледайки за какво съм писал, виждам, че все по-добре селектирам какво да чета и че разочарованията и дори средните неща са малко – много повече са страхотни книги, които са ми доставили удоволствие. Наясно съм, че този огромен списък, който следва, не е точно кратка селекция на най-доброто – просто не можах да пренебрегна едни за сметка на други. Мдам, не е лесно да си пристрастен: “Деветата порта” и „Обсадата“ на Артуро Перес-Реверте, “Под купола”, “22 ноември 1963”, “Неизживени 
спомени”, „Сблъсък“ на Стивън Кинг, “Стръв” на Хосе Карлос Сомоса, “Къщата на халифа” на Тахир Шах, “На Изток от Запада” на Мирослав Пенков, “Възвишение” на Милен Русков, разбира се – дългоочакваната “Затворникът на Рая”, все пак това е Карлос Руис Сафон, макар и в по-малко странички, както и помитащите „Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън и “Облакът атлас” на Дейвид Мичъл. Препрочетох отново демоничната „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, топ книгата за 2010 г. в блога.
Тази година ознаменува и окончателното ми затъване във фентъзитата, съпроводено с нестихваща страст към фантастиката. Като цяло в тези два жанра откривам не само удоволствие, но и смисъл, философия и дълбини, които по-рядко сякаш се намират сред романите, описваща реалността (изключвам горните от това обобщение, разбира се). В очакване на куп страхотни книги в тези област през 2013 г. (като Heroes на Абъркромби, да речем), смятам, че и през следващата година те ще имат още по-голяма тежест в блога.
Фантастика: започна се с малката, но красива “Генезис” на Бърнард Бекет, а после се отпочна със страхотната серия на Орсън Скот Кард (“Играта на Ендър”, “Говорителят на мъртвите”, “Ксеноцид”, “Рожби на разума”, “Сянката на Ендър”, „Сянката на Хегемона“, “Сянката на марионетките”), която ще дочитам в оригинал явно, но поне преиздаването на първите две части си бе добра новина, “Демон” и Freedom™ на Даниел Суарес, “Достатъчно време за любов” на Хайнлайн, “Момиче на 
пружина” на Паоло Бачигалупи, “Градът и градът” на Чайна Миевил, „Битие“ на Дейвид Брин… Отделно, разбира се, споменавам „Кръчмата на Калахан“ на Спайдър Робинсън, за която е знайно колко ме нарадва и какво се случи с нея.
Фентъзи: “Името на вятъра”, “Страхът на мъдреца” I и “Страхът на мъдреца” II на Патрик Ротфус бяха чудесни, а по-късно вихрената “Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън предопредели затъването ми в 
трилогията „Мъглороден“ („Последната империя“, „Кладенецът на 
възнесението“, „Героят на времето“ и чудното продължение „Сплавта на закона“).
Може би трябва да отделя и една хорър секция, която неминуемо се оглавява от “Z-та световна война” на Макс Брукс, но там се бълвучкат и вътрешностите на Клайв Баркър и “Кървави книги” I, както и страхотния комикс „N.“ по 
разказ на Кинг. Да речем, че нейде тук може да сложим и мрачнокрасивата „Часът на 
чудовището“ на Патрик Нес, а вероятно и „Вампирът Лестат“ на Ан Райс.
Тази година определено намалих нехудожествената литература и това хич не ми е приятно. Факт, работя адски интензивно и с крайно плаващо работно време и е сложно да се заривам за цели часове в сериозни книги, които си искат внимателното четене и осмисляне. Често се нагърбвам обаче да работя по тях в офиса на „Изток-Запад“, та съвместявам приятното с 
полезното. Сред нашите знакови издания таи определено мога да отлича “Как се раждат добрите идеи” от Стивън Джонсън, “От Александрия до интернет” на Иън Макнийли и Лиза Улвъртън, “Пулсът на Слънцето” на Боб Бърман, “50 големи мита на популярната психология”, „Моралният пейзаж“ на Сам Харис и, няма да забравя – „Изкуството, сталкерът на ума“ на Джона Лерър. Разбира се, не съм работил по всички, но определено всяка от тях ми достави удоволствие и научих куп неща. Сега 
остава най-сетне да прочета „Мисленето“ на Канеман, „Властелините на финансите“ на Лиакат Ахамед и да довърша „Вселена от нищото“ на Краус, която 
преполових в клетката, за да съм си разчистил сметките в общи линии. Пък и гигантическата „Хората от Земята“на Брайън Фейгън ще я отпочна и малко по малко ще се чете… Една от малкото чудесни други нехудожествени книги, които прочетох, бе “Това не е краят на книгите” на Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. Много ми се иска да се издават повече разнообразни и сериозни нехудожествени книги у нас, но това видимо не се случва.
Както ми стана привичка, в края на прегледа на най-добрите книги, които прочетох през годината, отделям внимание на тези, които ме впечатлиха повече от всичко -случая успях с триста зора да ги огранича само до три.
Най-добрата нехудожествена книга, която прочетох, и то два пъти, тази година, е малко по-стара – това е „Черният лебед“ на Насим Никълъс Талеб, която просто промени изцяло мисленето ми и разбирането за света. Нямам думи, с които да я препоръчам достатъчно.
В художествената се наложи да раздвоя нещата, защото както не можех да пренебрегна великолепния и прелюбим „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс, който от началото на февруари не спирам да препоръчвам, така и безспорно не искам да крия чудовищното удоволствие и възхищение, което изпитах при прочита на “Кастинг за Месия” на Петър Делчев, последната книга, която ревюирах през тази прекрасна 2012 г. И двете книги ще си ги препрочитам в идните седмици, защото по празниците съм си заслужил чистото удоволствие от тях.
Воглаве с тях двете, съм си харесал и още няколко за четене, дано успея с всичко, макар че изглежда малко вероятно, но ще се види. Ревютата за тях ще се появят в началото на 2013 г., но не съм решил още на коя дата ще приключа почивката ми.
Е, това беше 2012 г. в Книголандия. Имам ясното усещане, че 2013 г. ще бъде още по-книголепна и няма да скъпя усилия, за да се случи това!
Весели празници, теглете една майна на религиозните и консуматорските простотии и просто се насладете на спокойствието и радостта от компанията на любимите и близки хора.
И им подарете книги.
