2014 г. беше изключителна и в личен, и в общ книжен план. В „Сиела“ открих място, на което се чувствам щастлив, колеги, с които работим чудесно, „Deja Book“ се развива плавно нагоре – скоро ще ви издам и следващите ни две книги, които вече се готвят, страхотни са; с „Ozone.bg“ продължаваме да надграждаме една от най-добрите онлайн книжарници у нас. Развитието на групата „Какво четеш…“ надмина и най-смелите ми очаквания.
През миналата година излязоха безброй чудесни заглавия, издателствата се надпреварваха да примамват с изкушения, а панаирите продължават възходящото си развитие – все повече и по-красиви щандове, все повече читатели.
Но няма да седна да ви меля общи приказки, със сигурност сами сте усетили, че четенето и книгите са много по-видими, по-уважавани, по-важни за обществото и хората. За Коледа направих едно специално пожелание за феновете на „Книголандия“ и членуващите в „Какво четеш…“, сега го доразвих в нещо като систематизация на отминалата книжна година. Далеч съм от мисълта, че е особено оригинално или смислено, но ми се чини, че се получи доста забавно 🙂
За много години, Четящи!
Нека през 2015 г. епично и задълго седнете на Железния трон, да откриете кривата на щастието, проблемите ви да са миниатюрни, да видите щиглец и да чуете птича песен в дивата природа – пък и да срещнете Кървавата шапчица или Пилето, няма лошо. Тръгнете по пътя на мравките, не се знае дали няма да стигнете до зелени сенки и бял кит или до група лирични клоуни, насядали на бряг край мътни води.
Прилив да има винаги в портфейла и да откривате себе си, дори напълно да сте се изгубили, скрити зад булото на срама и страха, уплашени от личния си Гомор – да не ви преследват терзанията на цар Соломон, нито да ви застига огненото разпятие. Да има винаги ние, че самотата е гадна. Не се предавайте. Нивгаш! Дори да живеете живот без упойка. Отпушете мислите си.
Нощта ви да е винаги действие, в сиви нюанси или не, според вкуса към игра и забава, пък и нощем с белите коне винаги е интересно – но никога преди залез не дивейте, да се не срамувате после. Да откриете своята книжарница, дали на остров, или не, и зъбите ви да са бели. Да изплезвате често езика си и от устата ви да се леят само сияйни слова.
Все да сте по възвишение, дори по трудния начин, и животът ви да си е ваш, а не назаем, да имате контрол, а не анархия на три морета. Да откриете този/тази, която ще е ненагледен/на ваша, да видите човека на име Уве и да имате вечно прах по нозете от 50-те места, които сте посетили.
Да ви се случи лятна детективска история с таралеж, да имате винаги време за доктор Сън, но внимавайте за Краля в жълто. Хладнокръвно посрещайте проблемите и да нямате нужда от знахар ама хич, още по-малко от алтернативни шарлатании. Не забравяйте, че героите умират, но врагът е винаги отвътре – но и че спиращият войната е пак там.
Никога не бъдете хората, които заспиваха сами, нито пък вълка от Уолстрийт, не дирете и вината във вашите звезди, другаде е. Чуйте зовът на кукувицата и поемете по внезапни улици към среднощния дворец. Бъдете скептици, търсете драконите в райската градина, частицата накрая на вселената и изследвайте опасната идея на Дарвин.
Не се доверявайте на вярващия мозък и открийте кой точно е зилотът – живеем във вселена от нищото, не бъдете слепогледни в мечти за паранормалното. Животът е енигма, но разполагаме с нужното, за да стане по-ясен и да открием кой крепи света.
Да имате повече апетит за секс, това ще оставя за накрая, както и нека не само 25-ят час е за четене.
