Преди две години бе първата ми среща с Андерс Руслунд – в дуетната му с Бьорг Хелстрьом „3 секунди“, изключителен трилър за шведските затвори и дрогата в тях. Пристрастих се и после прочетох и „3 минути“, гадна история за кокаина и кошмарното насилие в Южна Америка. Наглед различни, двете книги споделяха двамина общи герои – информаторът под прикритие Пийт Хофман и следователя Еверт Гренс. Точно те двамата са и главни герои в самостоятелния роман на Руслунд „3 дни“, който пак вдига залозите до небесата с появата на легендарно и чудовищно оръжие, което си търси клиенти и жертви.
Хофман вече не е в занаята на професионален престъпник, не е вълк сред вълци със задача да ги унищожи. Сега ръководи легален охранителен бизнес, успял е да се върне при семейството си – това, което го движеше в предишните романи. Свръхсекретното му досие уж се пази внимателно и никой не знае за нелегалната му дейност, която го е хвърляла в страховити премеждия. Само дето някой успява да го открадне и да го набележи за шантаж. Този някой има склад с оръжия, които са считани за мит – най-мощните картечници, създавани някога, и иска да предизвика война между престъпните групировки в Швеция, за да им ги продаде да се избиват по-ефективно. И е избрал Хофман и неговите специални умения да разпали войната – и му привлича вниманието по крайно гаден начин, използвайки децата му и ръчни гранати.
Гренс, от своя страна, е пред неохотно пенсиониране. Но точно тогава едно старо неразкрито престъпление напомня за себе си – точно с него започва и книгата, седемнайсет години назад, когато след почукване на вратата едно семейство е ликвидирано безмилостно. Оцелява само малко момиче, което следователят спасява, но после предава на службите и го изгубва от поглед. В настоящето в същото жилище е извършен взлом, от който Гренс разбира, че е търсено нещо, свързано с онова кърваво престъпление. И че този, който го е направил, ще иска да довърши започнатото толкова отдавна, като намери порасналото вече момиче.
Разбира се, между двете линии има връзка, която отвежда до престъпна Албания и канали за трафик на оръжие, които прекалено дълги години работят безпрепятствено. Пътищата на Хофман и Гренс отново се пресичат и е нужно да работят заедно, за да се справят. Имат само три дни, а обратите, които следват, са главозамайващи. „3 дни“ е от много добрите шведски трилъри, държи в напрежение през цялото време и както и в предишните два, се основава на реални престъпни деяния, което много ми допада. Очаквам с радост и следващата книга на Руслунд, която ще излезе на български някъде догодина.
Благодарен съм за чудесния превод на Любомир Гиздов и жестоката корица на Живко Петров.
От същия жанр
