Ехей, три годинки си отминаха малко по малко от онази страхотна октомврийска вечер, в която създадох блога. Мислех го просто за добра идея – а се оказа най-добрата изобщо! – Книголандия преобърна живота ми, насочи го в изцяло нова посока, намери ми най-добрата работа, срещна ме с най-страхотните хора… и всичко това градира година след година непрестанно.
Изминалите 12 месеца бяха чудесна за мен и за блога – развиха се цял куп готини неща, примерно страхотният нов сайт, който „Тралалинк Уебдизайн“ изработиха, или конференцията за популярна наука „Рацио“, която бе абсолютен успех (имаме вече първият клип, щом станат и другите, ще напиша статия!). Проведохме първите читателски книжни награди, около които се развихриха бурни страсти, далеч не всички положителни за мое съжаление, а книжарницата, която имаме с „Аз чета“ – – се развива изключително добре – поръчка след поръчка за моите любими книги се сипят и това ме прави щастлив.
Най-важното – КНИГИТЕ! За една година съм пуснал 189 поста, почти всички са ревюта на страхотни (и не чак толкова) заглавия, нови и по-стари. Много е трудно да отлича само няколко от всички тях, но определено сред нехудожествените начело са “Най-великото шоу на Земята” на Ричард Докинс, “Черният лебед” на Насим Талеб, “Как работи умът” на Стивън Пинкър, “Създаването на националните идентичности. Европа XVIII – XX в.” на Ан-Мари Тиес и др.
Сред художествените начело поставям “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, освен нея – “Възвишение” на Милен Русков и “Сътворението” на Гор Видал, “Затворникът на Рая” на Карлос Руис Сафон, а от любимите ми фантастофентъзита – “Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън, “Z-та световна война” на Макс Брукс, “Играта на Ендър” и останалите от серията на Орсън Скот Кард, “Името на вятъра” и следващите на Патрик Ротфус и още доста.
Държа да спомена отделно и успехът на Книголандия във връщането на една прекрасна книга към живот – “Кръчмата на Калахан” на Спайдър Робинсън – благодарение на вашето доверие към мнението ми за нея куп хора си я набавиха – дали от , дали от останалите книжарници.
Истината е, че Книголандия продължава да е най-важното нещо в живота ми – тя ме вдъхновява, тя ме мотивира да се развивам, да правя нови и нови неща. Три години списвам блога и само аз си знам какво ми коства това – колко сън ми е взел, колко лично време е било пожертвано, за да чета и пиша ревю след ревю. Но си заслужава. Дявол да го вземе, колко си заслужава!
А какво ще бъде бъдещето в блога ли – вижте статията за знаковите книги, които ще излязат до края на годината, почти всички са непреодолимо изкушение за мен 🙂
Спирам, не искам да сипя куп излияния – това е място за книжни страсти и личните ми вълнения в случая са излишни. Вижте, ако искате, двата текста, които съм написал на предните рождени дни на Книголандия – първия, позитивен до глупост, и втория, негативен до крайност, пък да продължаваме напред – мечтая и след 20 години още да списвам това място, пък да видим докъде ще го докарам с мечтите ми да съм книгоралисимус 🙂
Книгувайте, книголандци!
