За мен това е най-странното нещо в учените. Пристигнаха, за да изучават извънземните, но от наша гледна точка именно те са като от друг свят.
Неизброими са романите за първия контакт с извънземна цивилизация (ще спомена поне знаковите „Слепоглед“ на Питър Уотс, „Контакт“ на Карл Сейгън, „Битие“ на Дейвид Брин, но бих добавил тук и „Братовчедите от вчера“ на Нанси Крес, да речем) и Питър Кодрън дава своя интересна и доста обоснавана като сценарий трактовка в „3зекиил“. Още от самото начало трябва да се отбележи, че писателят преимуществено издава сам романите си и си мисля, че точно липсата на стандартизираща шлифовка може би провокира част от негативните мнения, които прочетох за романа, но за мен точно известната грапавина ми допадна. В този си вид книгата носи интересно послание и рационална обосновка какъв може да бъде този първи контакт – като авторът доста добре комбинира умерена доза приключенски екшън с осмисляне на самата същност на науката и човешката психология в сблъсък с неразбираемото.
Всичко започва с появата на извънземен кораб, яхнал цял-целеничък астероид, който по неведом начин е прецизно отклонен и паркиран на стабилна орбита някъде над Конго. Защо точно там – това е една от основните загадки в книгата, но обуславя и по-различния фон на романа, сред който се развиват и причудливите отношения между знаков учен, корав военен и двамина местни младежи. Събитията текат през погледа на Джошуа, син на американски проповедник, който се опитва да изкупи младежките си грехове чрез пламенно проповядване на библейските слова сред местните. Компания на момчето прави смелата Джана, в лицето на която авторът представя местната култура и особените им отношения с няколко горили, които определено притежават повече интелигентност и емпатичност от средния телевизионен зрител в наши дни.
Във филмите става дума само за хората и извънземните. Никога не се обръща внимание на милионите други видове на планетата и се питам как ли биха реагирали извънземните на горили като Дребния и Мадам.
Първият контакт трябва да се осъществи близо до селцето на Джошуа и Джана и извънземните вече подготвят своята специфична поява, когато всичко се обърква чутовно с огромен взрив. Целият свят на младежите е унищожен, сред джунглата зейва огромна рана, а въпросите са повече от отговорите – но сред тях стои основният: това демонстрация на враждебни намерения от пришълците ли е? Действието устремно поема напред, докато ученият, военният, който ослепява, и двамата объркани младежи се блъскат от една опасност в друга, намесват се военните от други държави, които имат свои собствени планове, а Кодрън балансира екшъна с отклонения в търсене на обяснение на случилото се, на разсъждения за живота („Животът е чудо сам по себе си“), Вселената („Докато продължаваме да изследваме света, ще продължаваме и да научаваме нови неща за него и ще усъвършенстваме подхода си“) и всичко останало . По земята плъзват извънземни машини, които ми се струваха като отдаване на почит към Хърбърт Уелс и „Война на световете“, а сред появилата се извънземна база, пълна с неподозирани кошмари, се крият неочаквани отговори и за възрастните, и за Джошуа, който трябва да се адаптира към напълно променения свят около себе си.
Науката има склонност да прави илюзиите по пътя си на пух и прах.
Всъщност ако се премахне слоя политическо боричкане и обичайната доза агресия, вменявана на други държави, в „3зекиил“ Питър Колдрън въвежда и развива интересна и доста прагматична идея за евентуален първи контакт с чужда цивилизация. Библейските позовавания бяха интересен нюанс, тълкуването на мъгляви редове винаги може да отведе до извода, който авторът цели, но вън от тях сюжетът се разви прилично до интересния си край, който оставя възможности за осмисляне. Да, книгата не е ранга на епосите на Уотс и Брин, но за мен носи идеи, които си заслужават разглеждането.
От същия жанр
