Признавам, дълго време гледах с недоверие на „50 нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс, не разбирах лудостта, която тресеше всички и светкавичното й изкачване до върха на най-продавана книга в целия свят. Бях си обещал да не я чета, да не пиша ревю за нея – просто от нежелание да вникна в различната гледна точка към света, от чисто тесногръдие и неумение да уважавам вкусовете на другите. Но милиони хора не могат да грешат!

   Зачетох се просто на шега в случайно попаднала ми бройка… и не устоях. Богатият речник, изчистеният стил, мощното, праведно внушение на книгата и нейните дълбоки и със сложна душевност герои ме обсебиха буквално от първите страници и цяла нощ четох, четох ненаситно. Това е от Онези книги, които си заслужават своя ореол, своите милиони читатели, тръпнещи за истинска, неподправена емоция, за правдиво описани отношения между хората, за герои, които са примери какъв трябва да бъде един Мъж и каква трябва да бъде една Жена.

   Анастейша Стийл ме покори – с дълбока душевност, физическа красота, но не банална, а наситена и пленяваща, – тя е героиня, която ще живее вечно в сърцата на читателите. Надявам се силно повече момичета и жени дълбоко в себе си да я разберат, да я приемат и да се водят от нейната същност – на жена, съзнаваща себе си, разбираща, че душата и тялото са неотделими едно от друго. И задоволяването на желанията на едното не пречи на другото, дори напротив – отвежда към величието на Бога и сливането с него.

    Крисчън Грей, това наситено със символизъм име – защото той е всичко друго, но не сив и скучен, но за сметка на това е праведник от сърце. Той е еманация на мъжкото, първичното, на доминиращото – това, което милионите години еволюция са вложили в гените му. Да, той носи в себе си жестоки травми, които само женската ласка и любов могат да излекуват.

      Но истинската стойност в книгата е безспорният писателски талант на Е. Л. Джеймс! Още с първата си книга тя категорично доказва, че не е нужно човек да е чел сериозна литература, да е издавал по-слаби неща, да е полирал с години стил – не, на някои Майстори на перото просто им е вродено и смятам, че всички критики към нея са злобно хейтване от снобари! Дори и Стефани Майер, чиято поредица „Здрач“ изчетох с огромна наслада, дори великолепният разказвач Хорхе Букай и знаковите и популярни наши автори, които, за радост, се радват на широка медийна популярност – всички те си имат слаби книги, периоди на стихване на таланта и трудности в докосването до Божествената им същност и душевни дълбини – но не и Е. Л. Джеймс – тя е живителната струя талантлива страст, която може да върне любовта към книгите и четенето, дори да я създава от нищото!

   И едно последно нещо:

   ЧЕСТИТ ПЪРВИ АПРИЛ!!! 🙂