Има нещо привлекателно в това да четеш мразовит трилър в края на летните жеги – „61 часа“ на Лий Чайлд се развива при кошмарно ниски температури, но пък действието е повече от разгорещено. Както името показва, то се развива за точно толкова часове – от момента, в който една недобра маневра на автобусен шофьор довежда до инцидент, та до този, в който близкото градче е обърнато с главата надолу, валят се куп трупове, а в една мистериозна постройка от Студената война се случват страховити събития.
Както знаят всички отдадени фенове, към които малко по малко започвам да се числя, Джак Ричър не обича да носи багаж. И това може да му изиграе лошо сега, когато автобусът с възрастни хора, в който се е качил по случайност, катастрофира и той се оказва беззащитен пред снежната буря. Помощта все пак идва навреме, хората са спасени, а Ричър се оказва в странно градче, симбиотично свързано с новия огромен затвор наблизо. Но макар полицейското управление да е голямо, то властите си имат достатъчно проблеми, сред които лагер на рокери, занимаващи се с наркотици, наблизо. Доказателствата обаче са кът, затова и когато един от тях е хванат по време на сделка, всички полицаи са ангажирани да пазят ценната свидетелка, която ще осигури присъдата – крехка възрастна библиотекарка.
Появата на Ричър е крайно подозрителна за полицаите, които са наясно, че някой ще се опита да убие жената. И скоро събитията се задействат – прогърмяват изстрели, а строгите ангажименти на участъка към затвора поставят нерешими въпроси около защитата на свидетелката. А отдалеч се задава най-голямата заплаха – кръвожаден мафиот, който иска нещо, скрито в мистериозна постройка, която рокерите охраняват свирепо. И само Ричър може да се изправи на пътя му, както може да се досетите.
„61 часа“ е сред наистина добрите трилъри с този герой, напомни ми на страхотния „Едно на милион“, но към края малко ме поразочарова – едно на ръка, че бързичко разкрих кой дърпа спусъка, а и последните страници ми бяха малко претупани. Но може просто да си исках една нереализирана любовна история, де да знам 🙂
Адски се радвам, че имам още цял куп романи за Ричър пред мен.
