Икономиката е модна. Отвсякъде ни заливат обяснения, мнения, какво става, защо не става и как ще бъде занапред. Често не схващам за какво иде реч, а във всичката политологична литература, която чета, често попадам на силно противоречащи си мнения, които ми е трудно да оценя. Особено покрай идеите на Айн Ранд, изразени в “Изворът” и “Атлас изправи рамене” взех да се интересувам от по-десните идеи (ще се види докога) и затова книжката “Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета” на Дж. Гуортни и Р. Строуп ме заинтересува. Двамата са университетски преподаватели, но са успели да снижат езика си до четивно за човешки същества.
Книгата е разделена на две части – “Десет ключови елемента на икономичеката наука”, сред които са стимулите, липсата на безплатен обяд, размяната, разходите, доходи, печалби, невидимата ръка и други. Всяко едно от тях е обяснено на страничка-две, просто и ясно, с ясни примери.
Част втора е либералната част – седемте основни източника на икономически прогрес. Започва с частната собственост, продължава със законовата рамка, бюджетните дефицити, преразпределението на доходите, конкуренцията и така нататък. Отново всичко е обяснено като за лаици.
В крайна сметка изводът на двамата автори е, че държавата винаги пречи на създаването на блага и затова трябвало да се създаде декларация за икономическите права на човека, която да възпре апетитите на бюрокрацията. Звучи логично, но сигурно медалът има и друга страна, вие си преценете.
От същия жанр
