Русия може да търпи Украйна до себе си само ако там е нищета и хаос. А ако там е весело и сито, че и волно отгоре на всичкото, Маша ще започне да се заглежда накъдето не трябва. И няма да я има велика Русия, ще се разпадне по дяволите. Ето защо не можем да допуснем Украйна да си играе хорце с Европа.
Кратка и наистина страшна повест е написал Борис Акунин. Чете се за час, пронизва завинаги. Един руски писател, който милее за родината си, който иска да я види различна… но съзнава, че това мечтание лесно може да се изроди в нов кръг от ада. И точно това е описал в „Адвокат на демона“, този апел и пледоария към света, с които се опитва да осмисли какво идва след Путин. И че с неговата кончина – скорошна или не – всъщност нещата навярно няма да се променят особено, или ще го направят само привидно и за кратко, както вече се случи след разпадането на Съветския съюз.
Сюжетът е пределно прост, всяка дума е като закована с чук. Близкото бъдеще, Путин се е споминал буквално пред очите на своя народ. Войната е загубена, поредна пламенна и пълна със смели лозунги революция е обхванала страната, тече балканизация по цялата безкрайна руска земя, а и виновник е намерен. Един от помощниците на президента е набеден за кардинал в сянка и нему е отредено да бъде съден и обезателно осъден, за да може вината за войната да бъде нахвърлена на огромна купчина отгоре му – като „руска мечка“, тая странна и болезнена игра от нашето детство, която се състоеше в това куп момчетии да се хвърлят накуп върху една нещастна жертва. Всички медии вият срещу му, достатъчно грехове и врагове си е натрупал във времето, когато е колел и бесел. Точно тогава в страната се прибира един писател-дисидент (Акунин се е самоописва със симпатична ирония в негово лице), страдал достатъчно от преследванията на точно този човек, наречен от медиите „Демона“. И за собствен ужас, и за всеобща почуда му се налага да се превърне в негов адвокат – пред руския народ и пред света. И да направи всичко, за да опише другото му лице – на държавника, който е правел всичко за доброто на онази Русия, могъщата и непобедима мечта на поколения руснаци след краха на империята.
Истината има много лица, постулира Акунин. Прецизно той проследява един предопределен процес и как той отеква навсякъде. Няма как да не се отбележат библейските препратки в образа на този човек, готов да поеме върху себе си абсолютната вина и да я изкупи от името на всички. И краят. Смразяващ завършек на страшната повест – може би предвидим, но това не го прави по-малко страховит. В „Адвокат на демона“ Акунин плаче с всеки ред, защото, за разлика от нас, той наистина разбира руската душа и всичко, което е втъкано в нея от векове насам. И сякаш не може да бъде друго.
Прочетете тази книга. Ще ви угнети. Но и ще отвори очите ви, че напред най-вероятно няма да има щастлив край в какъвто и смисъл да го разбирате. А ново превъртане на колелото на историята.
И си мисля как тази повест е в странен синхрон с романизираните етюди за руската история на Акунин – „Огненият пръст“, „Звезда на челото“, „Знакът на Каин“ и „Ореховият Буда“, която ще прочета скоро. Да, той нарушава хронологичната последователност и си позволява да погледне към бъдещето, което се задава. Което поне не е апокалиптично като това на Дмитрий Глуховски, нали? Или…
