Преди четири години Милена Ташева ми тикна в ръцете „Виенски апартамент“ и… както винаги, се оказа права. Книгата бе чудесна, дори изречението от нея, с което озаглавих текста си, ми заседна в главата, и до днес е там: „А какво се случва, когато лъскавата нова родина започне да ти убива?“. Затова и ѝ беше по-лесно да ме убеди да зачета „Афиши в огледалото“ въпреки розата на корицата, която, както е знайно, е полов отграничител (хайде, хвърляйте доматите, не ме е страх!). И хубаво, че го направи. Романът на Радостина А. Ангелова следва изпитаната формула на две сюжетни линии в настоящето и миналото, като в случая, също както бе при „Хавра“ на Захари Карабашлиев, тежестта за мен е изцяло в миналото, а съвременната има по-скоро спомагателна функция, независимо дали това е било авторовото желание, или не.
Миналото е бляскаво, макар и твърде сантиментално за моя вкус – Радост описва няколко години от живота на незаслужено забравената актриса Роза Попова, която е подлудявала публиката в театрите в началото на XX век. Обвита в ореола на своя талант, тя покорява безброй сърца, но остава вярна на съпруга си, който я е повел по пътя към славата. До момента, в който се появява трагичният образ на Тодор Богданов, чиято любов ще обърне живота ѝ в неподозирана посока. Красиви писма, нежни думи между съпрузите, споделяне на хубаво и лошо, на заден фон – бавното модернизиране на столицата. През огледалото на тази книга се виждат нравите и порядките преди век – и в него виждаме колко малко или много сме се променили. А любовта… и тогава, и сега тя е това, около което всичко се върти.
В наши дни за броени дни започва друга една любов, която минава през ред перипетии. Красивата Лия, устремена към музикална кариера, е загубила някъде по пътя хъса си и тъпче на едно място. От нищото се появява загадъчният Макс с колоритно семейство зад себе си, който я повежда вън от комфортната ѝ зона към нещо различно, нещо с бъдеще. В тази част имаше за мен и много силни моменти – ролята на бащата на Лия, и някои слаби – като внезапния обрат в края. Но не мога да се разпростирам тук, защото ще издам нещо. Пресечната точка на театралните афиши позволява на Радост да изпрати помощ за Лия от миналото – откривайки живота на Роза, героинята ѝ може да си направи равносметка на своя и да потърси различен изход от посоката, в която е поела.
„Афиши в огледалото“ е хубав модерен роман, написан от майстор, който владее изцяло своя арсенал. Проучванията за миналото са били подробни, това научих на нарочна среща с Радост, а за образите и мотивацията на Лия и Макс може да се води дебат, те са герои, които със сигурност будят реакция, а не безразличие, както нерядко се случва при любовната литература, попаднала в погрешни (мъжки) ръце.
Литературата има силата да отваря прозорци към миналото и то да не бъде забравено с неумолимия ход на времето – и този роман е доказателство за това.
От същия автор
От същите жанрове
