Иисус може би го е имало, може и да го е нямало – вярата не прави нещата факти, а историческите извори са оскъдни. Четирите канонични евангелия са анонимни, макар за удобство да се води, че имат автори, писани са десетилетия след събитията, които описват, противоречат си стабилно, но пък си приличат по едно – пропускат голяма част от живота на месията. Но за тези неща си има Барт Ърман, Карън Армстронг, Робърт Райт и др.
Тук обаче си имаме „Агнецът. Евангелието според Биф Шамара“ на Кристофър Мур, който разказва със замах едно различно евангелие. Не, то не е от онези, които църквата с лека ръка е захвърлила и които постепенно откриваме в последния век. То е съвременно, скандално, пикантно, но и най-важното – изключително забавно. И колкото и да не ви се вярва – дори и за миг не е богохулно, освен ако не смятате, че описването на Иисус като човек е такова.
След забавното четене на “Похотливецът от град Тъга” очаквах Мур да ме захвърли сред хумористично пренаписване на вече съществуващите истории за живота на месията, но той избира съвсем друг път. Започвайки със забавен разказ за живота на Иисус като хлапе, което умее да се забавлява със своите свръхсили – като съживяването на гущери например, той добавя към картината и неговия хроникьор Биф, от чиято гледна точка като цяло тече историята. Той е най-добрият приятел на Иисус, който е пропуснат в библията по причини, които с четенето се изясняват, а сега е съживен в наши дни от архангел със слабост към кеча и сапунените опери, за да разкаже цялата истина – включая ония загубени десетилетия, които всички други деликатно (или поради незнание) пропущат. И се започва една…
Приключенията на двамата другари нямат край – след ред проблеми с римските власти (заради кастрирана статуя на бог) те тръгват да дирят тримата влъхви, които са се появили край люлката на Иисус. Макар и със свободолюбив характер, бъдният месия все пак съзнава мисията си и не си позволява волности с пикантен харакер, за сметка на това Биф работи в тази посока и за двамата. Античният свят има какво да предложи на двамата смелчаци, а те смело посрещат превратностите на съдбата – от живот в луксозен дворец с изтънчени куртизанки, през жестоко обучение в тибетски манастир, та до потапяне в чудесата на йогите в мистичната Индия. Иисус малко по малко трупа знанията и тайните, които ще му помогнат по-късно да изпълни предначертаната му мисия, да направи чудесата, за които всеки в християнската част на света е чувал (че някои дори още вярват в тях), а Биф неотлъчно се грижи за него. Разбира се, времето си тече и скоро идва моментът, в който те трябва да се върнат в Палестина и да започнат това, което Иисус счита за свое призвание – нищо по-малко от това да спаси света, разбира се.
Съжалявам, ако намирате сюжета на книгата за богохулен, обиден или нещо подобно. Литературата има свободата да руши условностите и закостенелите догми, а интересното е, че Мур го прави, без наистина да противоречи на библията – всъщност чрез приключенията, на които подлага своите герои, той подготвя почвата за всички знайни по-късни преживелици и чудеса. Дали ще стоят с дни върху стълб, или ще воюват с жестоките последователи на Кали, двамата приятели се движат към предопределността на Голгота. А какво точно се случва там… е, тази версия на историята звучи по-достоверно.
Определено „Агнецът, Евангелието според Биф Шамара“ ми хареса по-малко от “Похотливецът от град Тъга”, вероятно заради предопределността на посоката на сюжета и все пак усещането, че Мур се олива в някои моменти, опитвайки се да пародира колкото се може повече неща. Ако в тази за чудовището, хранещо се с депресия, осмиваше по пределно откровен начин съвременността, то опитвайки се поне малко да е пунктуален в историческия си фон, той се увлича прекомерно много според мен. Романът сам по себе си обаче си заслужава прочита, особено по това време на годината, когато трескавата изкуствена религиозна ревност дразни повече от всякога – е, може би губи битката с мистичната мъглявост на великден, де. Тази книга може да носи радост и смях, свързани с живота и смъртта на Иисус – и ако това противоречи на религията, значи проблемът си е в нея 🙂
От същия автор
От същите жанрове
