Защото – в зависимост от посоката, която ще поемем оттук насетне – човешкият ум може да се окаже най-глупавото нещо в историята.
Такъв тип заглавие няма как да не бъде забелязано – „Ако Ницше беше нарвал“ на Джъстин Грег е лека научнопопулярна книга, която се стреми да докаже, че човешкият ум не е чак толкова голяма работа и животните всъщност вземат по-смислени решения не толкова за своето оцеляване, колкото изобщо за оцеляването на живота на Земята (оставяме настрана масовите измирания по външни причини). Или ако трябва да изходя директно от заглавието, Грег пише, че ако германският философ бе кит и не бе написал своите творби, нямаше да се случи Холокостът – доста фриволно твърдение, което насочва и към простия извод, че това е книга, в която повече се набляга на емоциите, не на твърдо установени факти. И авторът не крие това, сам той постоянно описва личните си преживелици с дъщеря си или своите кокошки, за да онагледи една или друга идея, не най-убедителните твърдения определено.
Всъщност това е книга за екология – и за алармиране за глобалните климатични промени, за които не се предприемат особени мерки. Според автора интелигентността, довела ни до възможността за подобно глобално самоубийство, може и трябва да бъде разглеждана и критично. Той казва:
Тази книга е посветена на проблемите на интелекта, на въпроса дали той е нещо хубаво или лошо.
И допълва: „Това е реалност, в която Земята гъмжи от животински видове, намерили такива удачни решения как да живеят по-добре, че да ни засрамят.“ И в тази си част книгата определено е интересна, Грег описва множество куриозни факти от света на животните, като например успехите на един котарак във вземането на решения за инвестиции или как гълъби могат да бъдат обучени да откриват ракови образувания по снимки. Той проследява и как трябва да се предпазваме от залъгващ антропоморфизъм – да влагаме в разбирането си за действията на животните човешки черти и да им вменяваме характерни за нас чувства или действия. Авторът се спуска в еволюционна разходка из развитието на хората, обърща внимание на уникални за нас способности, като например причинно-следственото мислене, което според него не винаги е от полза за развитието на човека, защото води до вземане на погрешни решения. Според Грег: „Понякога стремежът ни да търсим причинно-следствени връзки носи повече проблеми, отколкото решава. Той създава илюзия за причинност там, където тя отстъства“. За пример той посочва вековните заблуждения в медицината, като например теорията за хуморизма, която е просъществувала почти до нашето време въпреки пълната си несъстоятелност (и тук ще да има право, вижте хомеопатията). Друга тема, която засяга в подробности, е за умението да се лъже:
Еволюцията е превърнала хората в лъжци. И колкото и странно да звучи, лъжците са склонни да вярват на лъжи.
И описва различните видове заблуждаващо поведение при животните и защо е трудно да се каже, че те всъщност наистина лъжат. От което изхожда и изобщо до по-всеобхватаната теза за теорията на ума и дали тя може да се прилага в животинското царство. Други идеи, които Грег обсъжда подробно, е разбирането за смъртта при хората и другите видове, хомосексуалността в природата и агресията и насилието, които тя събужда само при нашия вид, а за десерт поднася колекция от мащабни грешки, като например кошмарното използване на ДДТ и слепотата за климатичните промени и глобалната заплаха за цивилизацията ни, която те представляват.
В крайна сметка „Ако Ницше беше нарвал“ е интересно интелектуално упражнение, но нищо повече – иронично е да се разсъждава негативно за човешкия ум чрез човешкия ум, както и да се търси само негативното в историята, е възможно, но не особено продуктивно. Да, темата за климатичните промени е важна, да, те са причинени от човешката дейност, но да се фаворизират животните, защото не са способни на това, е доста голям скок на мисълта, цяла пропаст лежи между това да гледаме критично на човешките действия спрямо отдаване на предимство на това още да живеем по дърветата и да се дивим неразбиращо на блещукащите неща в небето през нощта. Но пък от книгата могат да се научат множество любопитни факти за животните, това е интересно.
От същите жанрове
