Шекли описва личностите, които не понасяме, но с които се налага да живеем

    Десислава Стоянова отново гостува в Книголандия с ревю на чудноинтересна книга, която обезателно влиза в листата ми за прочитане, все пак говорим за Робърт Шекли (“Корпорация “Безсмъртие”/“Цивилизация на статуса”)! Четящата девойка досега представи тук „Всекидневно пиене“ на Кингсли Еймис, “По пътя към един приятел” на Нилс Фредерик Дал и  “Стари хипари” на Вешим. А сега забива и към фантастиката, как да не се израдвам 🙂  

     „Алхимичният брак на Алистър Кромптън” на Робърт  Шекли  напълно логично започва с развод. Хората са многопластови, сложни и непредвидими. Но какво става с човек, когато поради вирусна шизофрения се наложи да разцепят личността му на три пласта? Първият остава в оригиналното тяло, а другите два са поставени в изкуствени тела на Дюрие. Всеки заживява своя живот на тясна и плоска личност, отговаряща до голяма степен на някакъв стереотип. Личността, поставена в оригиналното тяло се оказва високоинтелигентен и с талантливо обоняние, непривлекателен и скучен човечец. Затова не е никак чудно, че именно тази част от личността не е  доволна от разцепването и решава да намери останалите две и да ги накара да се реинтегрират.

    Кромптън тръгва на едно доста забавно и вълнуващо пътешествие към пълноценната си личност. Доста забавно и вълнуващо е за читателите, разбира се, защото Алистър не може нито да се забавлява, нито да се вълнува. Пътят му е изпълнен с абсурдните ситуации и образи с абсолютно нелогично поведение. Абсурдни и нелогични за нашият свят, но напълно нормални за света на Шекли. Тази въртележка толкова ме увлече, та като пусках радиото, ми се стори, че чувам „диджей Джак Изкормвача, който предава за вас на най-различни нелегални честоти” и запознава слушателите с „най-новите резултати от банковите обири за последния час, и, разбира се, Линията на възможностите, която ежедневно предоставя списък на Златните Градове-Будали, където прилагат закона доста немарливо, или милостиво, или просто такова нещо там няма!”

   Това е само началото. Лумис живее на курортна планета, изобилстваща от всевъзможни забавления. Той работи като актьор в сценки озвучавани с песнички като:

Хора и гноли и хинги и тади,
Барбизани и лунтери, трезолинди и муни,
Всички заедно в сек****но другарство-
Любовта завладява даже тлъстите груни.

    Лумис е част от личността на Алистър. Той е абсолютен хедонист и е доволен от живота си. Ето защо изобщо не иска да се реинтегрира с този скучен и начумерен тип Алистър. За третата личност няма да пиша нищо, нека и вас ви изненада, а не само горкия Кромптън. Може ли да се получи функционираща личност от тези крайности? Можете да се чудите до последната страница и пак няма да познаете.

   Дес, дай таз книга насам!