Жанр: Криминален

Издателство:

Автор: Агата Кристи

Оригинално заглавие: The Murder of Roger Ackroyd, 1926.

Преводач: Борис Миндов

Корица: Фиделия Косева, мека.

Година на изданието: 2018

Страници: 272

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Всъщност, ако някоя жена извърши престъпление, например убийство, тя ще бъде достатъчно хладнокръвна, за да се радва на неговите резултати, без да изпада в такава глупава сантименталност – разкаяние… 

 Миналия уикенд се опитвах да се вдълбоча в “Шедьовър покъртителен на гений изумителен” на Дейв Егърс, но четенето не вървеше и не вървеше – а насила тая работа няма смисъл. Оставих книгата, станах и се загледах в библиотеката на приятелката ми – и там, подредени като войници на парад, стояха куп книги на Агата Кристи, една от които, „Смърт край Нил“, вече бях отмъкнал и прочел на морето. И реших, че точно с нещо нейно ми се иска да продължа, а препоръката бе ясна – „Алиби“.

От личен опит мога да кажа, че когато жена решо да извърши самоубийство, обикновено не може да устои на изкушението към фаталната постъпка. Жените страшно обичат да бъдат обект на внимание.

 16328  Както знаете – пък ако сте паднали от некриминална планета като мен, сега ще научите – оригиналното име директно препраща към убийството на Роджър Акройд, стиснат богаташ, когото мнозина имат причини да пречукат, макар че точно как се е случило всичко, ей това е голямата загадка. Иначе историята, за разлика от тази в предишната прочетена от мен книга на Кристи, започва още от първия ред със смърт на негова близка, с която са го свързвали непочтени слухове, а един охотен разказвач се заема да ни запознае и с тях, и с историята на неговия непрокопсан син, живеещите в дома му вдовица на брат му и нейната вятърничава дъщеря, страховитата му икономка и още, и още от скиците, които Кристи описва с такава забавна лекота. Човек да не смее да замръкне в британската провинция просто…

  9618464 А Еркюл Поаро, ще попитате – той има желание да се оттегли от светската суета и да сади… тиквички, но поредното убийство около му (а колко забавно би било да се окаже, че той има пръст в цялата кървава вакханлия, която служи за гориво на легендарната му слава в десетки романи) го връща в строя и се започва трагикомично разследване, в което по изпитана рецепта всички се опитват да опазят тайните си само за да видят с почуда как детективът ги разгадава в подходящо време и място. А кой е убиецът – о, да, чудесно измислено, не мога да го оспоря 🙂

   Не мога да пропусна, за съжаление, че това издание на книгата бъка от грешки, понякога по няколко на страница, сканирането от старо издание понякога играе лоши номера и трябва да се поработи върху му.