Отдавна ми се иска да прочета книга, която пародира Дан Браун и целия конспиративно-трилъров жанр, който се върти в тая орбита. Виждайки корицата на „Алилуя. Папско криминале“, си казах: „Ахам! Ето я!“ За съжаление Йохана Алба и Ян Корин само бегло са опитали да се пошегуват със своя герой – папа-криминалист, – вменявайки му неизлечима футболна страст, каране на „Веспа“ из римските сокаци и нормалното за италианец чревоугодничество. А, да, и може би наистина якото нещо – отвратителна икономка, спечена до запек от каноните на вярата си, която се стреми да премахне всичко, заради което животът си заслужава, от досега на папата.
С подобно начало очаквах нещо наистина свежо и в крайна сметка сатирично, вместо това двамата автори се втурнаха в абсолютно аналогична на данбрауновите криминално-исторични плетеници, омешвайки епохи, традиции и модерност в кълбо от бързо случващи се действия. Опит за убийство, конспирация, орден със странни обичаи, зад които се крият изненадващи тайни – сериозно ли има още читатели, които да са им интересни тия дъвканици?!
В крайна сметка единственото интересно нещо в книгата бе войната, която папата води, за да получи нещо вкусно за хапване, свястно кафе и да може да си гледа калчото/Световното на спокойствие. Всичко друго, дори беглия опит за по-разчупена любовна история между неговите помощници, бе въздосадно.
Продължавам да си чакам пародията на Браун.
От същите жанрове
